Успелите споделят

Нещата, които свързват Ая Таха и Сезен Хабилов, са безброй, но най-важното от тях е общата им страст - да спасяват човешки животи. Съдбата среща двамата в "Пирогов" и ги прави партньори както в работата и науката, така и в живота. Преди по-малко от месец двамата специалисти по анестезиология и реанимация бяха първите, започнали лечение на пациенти с новия коронавирус в България. Днес те ни разказват за своя път в медицината, позитивния си поглед към бъдещето и трудностите в справянето с новия проблем, с който всички по света се борим.

Решението да станеш лекар в България не е лесно. Защо избрахте медицината за своя професия?

Ая: Аз лично, макар и да звучи нелепо, знаех, че искам да бъда лекар, и то спешен лекар, още когато гледах хитовия сериал „Спешно отделение“. Била съм на 4 - 5 години, но до ден днешен не успявам да си се представя да правя нещо друго.

Сезен: Аз пък винаги съм знаел, че ще бъда лекар – още от детската градина. Просто го знаеш и това е.

Завършили сте специализация извън България. Много ваши колеги напускат страната и практикуват професията си навън. Какво ви кара да останете тук?

Всъщност в Германия бяхме заедно двамата преди 2 години. Бяхме кандидатствали за обучение в един от европейските референтни центрове в нашата специалност и за щастие бяхме одобрени. Това обучение беше близо месец и само за този срок бяхме извън България – не сме променяли работното си място като лекари. Ползвахме годишния си отпуск, за да отидем там и да научим нещо ново.

Благодарни сме и винаги ще бъдем на хората, които ни помогнаха финансово, а и морално и емоционално, за да успеем в много кратък срок да съберем сумата, необходима ни за това обучение. И така – заминахме, научихме доста полезни неща, които се опитваме да прилагаме в работата си тук. И след малко повече от три седмици отново си бяхме в България. Това, което обещахме в отговор на подкрепата, беше да направим всичко възможно да организираме подобни подпомагания и на други като нас, на които не им достига малко, за да осъществят целите си и да бъдат още по-добри в практиката си тук, в България.

Не сме се отказали от това, разбира се, но към момента все още проучваме как да създадем такава организация и да можем да предаваме доброто нататък.

Вярно е, че много колеги напускат държавата, но това е, защото са принудени да търсят по-добър живот за себе си и близките си. Всеки прави своя избор след претегляне на везните.

Ние сме тук, защото все още вярваме, че можем да успеем, и смятаме за част от лекарския си дълг да дадем всичко за едно по-добро здравеопазване в България.

Работите в интензивното отделение на “Пирогов” и се сблъсквате с тежки ситуации всеки ден. Вие бяхте първите, които лекуваха пациенти с новия коронавирус у нас. Колко се усложнява задачата ви, когато трябва да се справите с инфекциозно заболяване? И колко е важно в момента да предпазим лекарите?

Сезен: Пръв доброволно влязъл в изолатора реаниматор бях аз – това се случи на 11.03, а Ая се присъедини на 12.03. Допълнително „усложнение“ беше, че освен всичко друго трябваше и да трансформираме в интензивно отделение едно обикновено такова, което започна от първия момент на влизането. Костваше ни сериозни усилия и абсолютно цялото време, успоредно с полаганите грижи за най-тежките пациенти – тези на апаратна вентилация.

Имаше хора, които ни помагаха вътре – колегите доброволци от Вътрешна клиника поемаха случаите, които бяха с по-лека симптоматика. Екипът от противошокова зала, който беше изолиран с първия пациент, също ни помагаше, преди да бъде изведен. И разбира се, отвън имаше огромен екип, който да ни снабдява с всичко, когато ни е необходимо, за да можем да изградим едно функционално интензивно отделение на място. В това число – цялото ръководство на болница „Пирогов“, начело с директора – проф. Балтов, началника на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, в която работим – проф. Стоян Миланов, началника на Централна реанимация – д-р Георгиев, началника на спешното отделение – д-р Димитрова, инж. Генев и голям отбор от медицински сестри, начело със ст. м. с. Стоянова, епидемиолози, лаборанти, санитари, техници и IT специалисти. Изключително много им благодарим – без тях нямаше да се справим!

Ая: Риск от инфекции има винаги, не само в условията на пандемия. Работата ни е такава, но сме свикнали да се пазим и това да не ни пречи да лекуваме.

А да пазим не само лекарите, но и целия медицински персонал, е наистина важно. Защото, когато опрем до тях, като пациенти, доверяваме живота и здравето си в техните ръце. А те, независимо от личните си проблеми, тревоги и заболявания, трябва да са там за нас, за да ни помогнат. 

Прекарахте две седмици изолирани от външния свят и едва ли сте имали достатъчно време, за да се информирате за случващото се навън. Усетихте ли промяна в отношението на хората към проблема, след като излязохте?

Наблюденията ни се ограничават в маршрута от болницата до вкъщи, където все още сме под домашна карантина. Но за този кратък път и това кратко време останахме приятно изненадани от минималния трафик навън, както и от това, че имаше много малко хора, които бяха с маски и бяха излезли, за да напазаруват.

Призоваваме за това да продължат да бъдат така отговорни до отмяна на извънредното положение – всички виждаме, че има позитивен резултат от това.

Като лекари, вероятно имате много по-спокоен поглед към ситуацията. Хората често остават объркани заради достъпа си до твърде много информация по темата. Какво бихте ги посъветвали?

Неограниченият достъп до информация, особено от съмнителни източници, както отдавна е известно, е не по-малко опасен от липсата на информация. Объркване, страх, паника са резултатите от това всеки трескаво да търси нови и нови съобщения, да се плаши допълнително, а и да заразява хората около себе си.

Да разсъждава върху непонятна за него тематика, да се опитва да е вещ във всичко – просто не става.

Нашият поглед върху ситуацията е дотолкова спокоен, доколкото успяваме да запазим трезвото си мислене и да знаем, че това ще премине, както и че последствията далеч не са само негативни.

Съветът ни е отново – нека хората спазват препоръките на здравните власти и паралелно с това да се порадват на дома и семейството си, на чистия въздух и надеждата, че смирението ще ни направи по-добри, когато преодолеем кризата.

Отношението към медиците в страната е тема на обществен дебат от много време. Само за няколко седмици почти всички осъзнаха колко важна е работата ви. Усещате ли, че хората уважават това, което правите, повече от преди?

Силно се надяваме това уважение да не е само в рамките на извънредното положение. Удовлетвореността от благодарните очи и усмивката на пациента, както и непреклонното му доверие към нас са нещата, които наистина осмислят труда ни.

Дано отношенията лекар-пациент придобият друг цвят и форма. Но и дори това да не се случи – оставаме там, където има нужда.

От години говорим, че здравеопазването у нас се е превърнало в търговия на здравни услуги. Мислите ли, че е дошъл моментът, в който да обърнем посоката на системата и да направим така, че тя да има за основна цел превенция на заболявания, а не лекуване на вече болни хора?

В цял свят се работи именно към това – превенция и профилактика – по всички параметри, и за всеки е по-изгодно минимален брой хора да се разболяват и да стигат до болниците. За това обаче се изисква и до голяма степен лична дисциплина, хигиена на поведението и добра здравна култура. Така че – зависи от всички нас как ще живеем в бъдеще.

Изправени сме пред труден момент, но сме длъжни да гледаме смело напред и да разбираме, че без съмнение ще излезем от кризата. Какъв е вашият повод за оптимизъм и какво се надявате да променим у себе си, за да сме по-силни, когато всичко премине?

Както казахме – и това ще отмине. Въпросът е да го преодолеем с достойнство, здрав разум и всеки от нас да бъде полезен с това, което може да прави най-добре.

Позитивни сме със сигурност, защото се надяваме всеки човек по света да се замисли за собствения си живот, ежедневието си, тези на близките и приятелите си, за живота на планетата ни и за важните неща – здравето, любовта, красотата и щастието в малките неща, които са навсякъде около нас, трябва само да се огледаме.

Огледайте се! И вече се усмихвате, нали?