От сърце

Всеки ден пишем за различни каузи с идеята да стигнат до възможно най-много хора. Много е странно, когато се окаже, че каузата всъщност сме ние. Винаги е било така, но днес е някак различно.

Малко повече от 1 година съм главен редактор на Успелите. Но пиша за платформата отпреди това. Още когато новините бяха по 1 на ден, а интервютата по 1 на седмица. В началото не ми се вярваше един ден това действително да е професията ми - започнах да пиша за сайта доброволно както всеки друг автор. Имах огромно желание и ентусиазъм - нещо, което не се е променило и до днес и е главната причина да продължавам да правя точно това.

АЗ СЪМ ДЕСИСЛАВА И ОБОЖАВАМ РАБОТАТА СИ! Признание, което съм много щастлива, че мога да направя.

На някакво ниво винаги съм знаела, че ще се занимавам с писане, но Деси в 4-ти клас, която гледаше сериала за Супермен и мечтаеше да е Лоис Лейн, едва ли си е представяла точно това. Не и докато лепях снимките, изрязани от вестници, върху бели листи и "издавах" вестника на класа. 

Поне в България (а и в немалка част от света) журналистиката не е свързана с това да си Лоис Лейн и го няма Супермен, който да те спаси, ако се забъркаш в някоя каша. Журналистиката сама по себе си е каша.

Затова и не съм следвала тази специалност, макар много мои съученици да бяха убедени, че това ще кандидатствам. 

Признавам си съвсем честно - нямам стомах за "истинската" журналистика. Не мога да си представя да трябва да пиша сензационни заглавия или да отразявам войни и катастрофи. И това не е защото си заравям главата в пясъка - освен Успелите, всеки ден чета десетки медии, които са в сферата на обективната журналистика. Или поне се опитват да бъдат възможно най-безпристрастни.

За съжаление, това не са български медии - тук пазарът е много малък, а интересите - големи. Не мога да си представя да работя за по-голям сайт или телевизия - всичко ми се струва твърде грозно и нагласено.

Разбира се, че и в България има добри журналисти, които се опитват съвестно да вършат работата си. Често въпреки минималните шансове за успех и с риск за кариерата или дори живота си. Но за мен това е да си истински журналист - да преследваш истината.

Но може ли да има само една универсална истина? Няма как истината да е въпрос на гледна точка… Работата на журналиста е да ти представи всички факти, които успее да събере, от всички страни, а не да прави интерпретации и изводи вместо теб. Но как ще бъдат представени фактите, има много общо с възприятието ти за тях. 

А какво правим ние, позитивните журналисти? Не изкривяваме ли и ние истината? Да, така е. Ние се опитваме да бъдем другата страна на монетата.

Ако журналистиката наистина беше обективна, нямаше да има нужда от нас, защото и доброто, и лошото щяха да имат своето място в медиите. Горе-долу поравно.

Но дори според СЕМ негативното съдържание при големите медии преобладава, и то доста. Рисува се една черна картина на страх и безсилие. И в цялата тази тъмнина има нужда от лъч надежда. Има нужда от цвят и светлина. Има нужда от нас. Или поне аз така си мисля.

Да търсиш позитивни новини, понякога е все едно си златотърсач (или както би казала Пипи - нещотърсач). Те може да са много, но се крият от погледа ни. Затова трябва да преровиш много камъчета, за да стигнеш до малката песъчинка злато. Тя обаче грее толкова силно, че няма как да я объркаш с нещо друго.

С времето позитивните новини стигат по-лесно до Успелите, защото читателите изпращат своите истории, започват да обръщат внимание на доброто около себе си и да го споделят.

А нашата работа е положителните истории да стигат до теб. Така, дори да си пуснеш вечерната емисия новини и да разбереш в какъв ужасен свят живеем (защото без тях ти явно не би го забелязал), ще знаеш, че има и много добро - хора, които се борят и успяват, такива, които печелят не само за себе си, но и за "цял народ".

Тези хора са нашите Успели. Понякога с бизнес за милиони, друг път с идея, която променя милиони живота. Понякога са модерни предприемачи, друг път деца, които от малки се опитват да променят света.  Мечтите са тези, които свързват всички успели - гоненето им, постигането и мечтаенето наново.

Аз не се чувствам особено успяла, но правя това, което обичам. Не правя разлика между понеделник и събота и се събуждам, без да съм намръщена, че трябва да отида на работа. Да съм главен редактор на Успелите, е моята сбъдната мечта, но освен нея имам още поне 13 мечти. Някои са толкова далечни и недостижими (като тази да спечеля Нобелова награда за мир), други усещам, че са на една ръка разстояние, стига да се протегна достатъчно (като това да имам собствена книжна пекарна). Но няма значение колко близо или далеч са - важното за мен е да не спирам да мечтая.

Главното нещо, което винаги ме е водело по пътя на моите мечти, е да подкрепям чуждите. Затова вярвам в благотворителността и доброволчеството. Вярвам, че всички сме на тази земя, за да си помагаме. Вярвам, че всеки заслужава място под слънцето и не е нужно да си правим сянка, а напротив - да хващаме тен заедно и дори да се "препечем", пак да сме заедно!

Днес ние сме каузата, а ти можеш да ни помогнеш да извървим пътя към нашата мечта - да сме независима медия, която успява да продължава напред въпреки цялостната картина. Имаме нужда от повече автори (на които да можем да разчитаме постоянно) и по-стабилен поток от материали. От повече време и енергия. А всичко това струва пари. Затова поДАРИ ни малка сума, с която да се придвижим още една крачка напред, или сподели за нашата мисия с хората наоколо - бъди един от Успелите, защото позитивната журналистика в България има нужда от теб!