Лично мнение

Сливенската общинска администрация ще внесе за разглеждане в общинския съвет голяма структурна реформа, за да се удовлетворят законовите изисквания от учебната 2020/ 2021 година всички ученици да бъдат в един сменен режим. По тази причина Езиковата гимназия, намираща се в центъра, ще бъде преместена в квартал "Българка", тази по икономика също ще отиде в коренно различен квартал, а Начално училище "Васил Левски", Средно училище "Йордан Йовков" и Хуманитарната гимназия...ще бъдат закрити.

На 17-ти януари, се навършват 83 години от рождението на поета Дамян Дамянов, патрон на Хуманитарната гимназия в родния му град Сливен. Но в навечерието на празника, възпитаниците на гимназията освен да се занимават с подготовката за честването, събират подписи. Подписи против закриването, разбирайте - затриването, на своето учебно заведение.

По стечение на обстоятелствата Сливен е и мой роден град, а Дамян Дамянов е любимият ми поет. Да, ПХГ "Дамян Дамянов" не е моята гимназия, и въпреки че предложението на общинската администрация засяга и други училища, ще ви кажа няколко думи за "хумата". От моето сърце и от сърцата на много хора...до вашите.

ПХГ е създадена през 1997г., тя е най-младата в града. Още от "раждането" си носи революционен дух - учителският състав е предимно от млади и амбициозни хора, създадени са първата театрална трупа, първата (и единствена досега!) училищна вокално-инструментална група "Монолог", клуб "Памет", извадил преди 4 години от миналото паметника на артилериста в Сливен, успешни отбори по волейбол, баскетбол, футбол. В гимназията се провежда курс по творческо писане с голямата поетеса Валентина Радинска, в който съм имала честта да се включа. Тук също така е единственото място в града, където се преподава китайски език и култура.

182 ученици от седми до дванадесети клас са част от това учебно заведение, където има осем класни стаи с мултимедия, компютърни зали с чисто ново оборудване, а ръководството никога не е допускало да има неизплатени задължения и не е изпитвало финансови затруднения.

Тази гимназия е възпитала невероятни хора - и преподаватели, и ученици. 

Но по-важното е, че от ПХГ "Дамян Дамянов" излизат Човеци - добри, мислещи, устремени, дисциплинирани. Защото хуманитарните науки учат именно на хуманизъм. Нима не е това смисълът?

Да, езиците са витални. Да, математиката, икономиката, природните науки и бизнесът също дават голяма професионална реализация. Но защо да няма средище, в което засилено да се изучават български език, история и география? Не е ли родният език есенцията на всичко, не е ли родната история най-големият извор на поуки и опит, не дават ли родните ширини най-богат материал за изучаване?

Защото, ако търсите патриотизъм, ще го намерите в Хуманитарната гимназия.

Оставям сантименталната част настрана, понеже мога да говоря безспир за добрите приятели, образовани и талантливи хора и жители на Сливен, даващи душата и времето си за развитието на града, който малко по малко губи младите хора в него. В родното ми място има предостатъчно средни училища, които не дават особена перспектива за развитие предвид изучаваното в паралелките - било защото учениците едва достигат двуцифрено число, или заради резултатите, които показват на състезания, олимпиади, зрелостни изпити, или пък подари дублирането на профилираните предмети с гимназии с по-добър ресурс и откъм преподаватели, и откъм материална база. 

Темата е широкообхватна и може да се полемизира до безкрай. Общинската администрация може би има известно право за положението с другите училища, но ПХГ не пречи на никого - има достатъчно стаи за всичките си паралелки и е място, където можеш да обогатиш знанията и уменията си по хуманитарните науки, да се научиш на емпатия, да станеш част от единственото учебно заведение в града, имащо собствена група към БМЧК.

И все пак пред общинския съвет изникват немалко въпроси:

Какво ще се случи с учителите, пазачите, хигиенния персонал, администрацията на закритите училища?

Къде ще се изучават профилирано хуманитарни науки в Сливен?

Къде ще има предприемачески профил, като досега такъв съществуваше само в СУ "Йордан Йовков"? 

Искат ли да станат те свидетели на нов ученически протест на възпитаниците на закритите и преместени гимназии?

Не знам. Но дано Дамян Дамянов не гледа от някъде. Защото, ако да, сигурно премигва изпод очилата, за да попият сълзите му, и плахо прошепва собственото си стихотворение:

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен и злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез...