От сърце

Защо аз - бизнес консултант, част от екипа на „Младите успели българи“, реших да се преместя да живея в малко селце? И още по-важното – какъв е животът там? Точно това ще се опитам да обясня.

Като човек, който е свикнал на корпоративна обстановка, големия град и обкръжение от много хора, това което правя в момента е пълната противоположност. Много хора ми казват – ти си луд, само на 24 си, как може да ти харесва там, не се ли побъркваш от скука, сега трябва да си поживееш.

Истината е, че според мен вече си поживях… клубове, партита, големи офиси и други такива, точно в момента не са ми приоритет. А това ТАМ, където се преместих е Сандрово. Селце, на 12 километра от град Русе. Късче от Рая. Със спретнати къщи, вежливи хора, невероятна природа и най-важното – спокойствие. Лично за мен, това село е перфектната симбиоза между цивилизация и дивота.

А как минава един мой ден там? Ставам сутринта и си правя план за действие, закусвам с пресни плодове и зеленчуци от градината и пия кафе на беседката, единственото, което чувам са птичките и ако се случи, лай на някое куче. Няма го шума на колите, навалицата от хора. След това започвам да работя по собствения си проект, но това е тема за друга статия. Като приключа с това или по време на някоя от почивките ми се захващам да свърша нещо в градината. Дейностите там варират, от поливане до окопаване на градината, обиране на ягодите, краставиците, черешите или какво ли още не, засяване на дини и пъпеши, защото не обичам да си ги купувам от супермаркет. Тук имаше малък проблем, защото се наложи да ги сея 3 пъти, тъй като съм все още аматьор и се уча кое как се гледа.

Но родителите ми помагат изключително много, когато идват събота и неделя, по-точно, аз им помагам малко на тях, защото за повечето неща само слушам и изпълнявам. Тук е моментът, в който трябва да споделя колко невероятна градина е направила майка ми и колко спретнато е всичко, колко съм благодарен на баща ми за усилията, които полага за вилата и поддържането ѝ и не на последно място, колко признателен съм на баба ми и дядо ми, за невероятната вила, която повече от всяко останало място мога да нарека свой дом.

Повечето вечери излизам да потичам до Дунава или просто да се разходя из селото. Никога не се насищам на гледките.

А най-голямото предимство на селото са хората. Невероятно вежливи и отзивчиви. Хора, които нямат много, но са готови да дадат всичко. На толкова неща са ме научили, с толкова неща са ми помогнали, че нямам думи.

Разбира се, не съм напълно откъснат от цивилизацията, имам си интернет, градът е само на няколко километра и винаги като поискам, просто се качвам на колата и отивам.

Но не съм само аз единственият обитател на вилата, има още двама – Рекси и Ленин. Куче и котка. Двамата не се харесват особено, но какво да се прави. А пък Рекси старателно гледа да пречи по всевъзможни начини, докато съм в градината. Но не се оплаквам, така е по-забавно.

И така, това е моят живот на село, а ако и на някой друг му писне от големия град и навалицата, винаги може да се свърже с мен, току виж някой ми е станал съсед и се настани в комшийската къща, да си гледа градината, кучето, котката и да се радва на природата.