От сърце

"Вяра е да направиш първата крачка дори и да не виждаш цялата стълба".

Мартин Лутър Кинг

Аз вярвам! Мисля си, че колкото по дълго го повтарям, толкова повече хора ще ме последват. Но може би греша. Дали модерният човек вярва?

Като по-малък казваше, че иска да повярва, но не знае как. Сега казва, че знае как да повярва, но не знае в какво. Има толкова голям избор пред нас. Прадедите ни са вярвали първо в Господ и църквата. Сега религията само ни обърква, а църквите са странни, мрачни места и се чудим кой е онзи човек, който пее Многая лета на площада след полунощ на 31-ви декември. После идва вярата в Човека със своята променлива същност, която ни вдъхва все по-малко доверие. Накрая прадедите ни са повярвали в науката. Тя е дала обяснение за много неща в човешкия живот. Но мистиката е продължила да съществува, толкова много хора свидетелстват за излекуване от болести само чрез силата на вярата си.

Модерният човек се пита не в какво да повярва, а дали да вярва изобщо. След обстоен размисъл, стигнах до извода, че вярата е една частичка от това, което ни прави хора, също като любовта и надеждата. Умалителната дума частичка не е случайна. Та ние сме съвкупност от толкова много неща. Мисля си, че макар и малка част, вярата има огромно значение. Може да изберете да повярвате в Господ, макар че съвременният българин все по-малко се уповава на Него. Може да вярвате в нещо друго също толкова непостижимо и необяснимо. Но, ако е по-голямо от вас, може да му придадете каквато форма си поискате. Аз вярвам в силата на малките неща.

АЗ ВЯРВАМ!

Че, ако искам шоколадова торта достатъчно силно, такава задължително ще ми се изпречи на пътя.

Това е едно от дребните, всекидневни неща, от които си мислим, че имаме нужда, но може би са само капризи и все пак не ни излизат от главата. Утре ще спасявам света, днес ще си ям тортата със задружните усилия на феята на диабета и дяволът на затлъстяването, които ще ми позволят да съгреша.

Вярвам, че ако мечтая за нещо, значи то е достатъчно постижимо за мен.

За размера на мечтите няма ограничения. Може да решиш, че искаш да докоснеш звездите и никой няма да те спре. И с нищо няма да ти помогне да си повтаряш, че не можеш да го направиш и, че това не е за теб. Щом сърцето ти е било достатъчно смело, че да си го поиска, значи умът ти непременно ще намери начин да го постигне.

Вярвам в борбата на отделния индивид да живее по-добре.

Вярвам, че и сам войнът е войн, особено, ако е способен да привлече повече хора за каузата си.

Просто трябва да викаш достатъчно силно. Да бъдеш, колкото се може по-шарен, за да изпъкваш сред останалите и някой със сигурност ще те забележи. Може да открием, че имаме невероятната способност да вдъхновяваме хората около нас.

Вярвам, че ако всички жители от един континент подскочим, ще накараме земята да промени траекторията си.

Ето колко много вярвам в обединението.

Има една досадна реклама по телевизията, като повечето. Не знам точно какво рекламират, но дават химни на различни държави изпълнени от жителите им. Заслушвам се в този на Република Южна Африка, който говори за обединението на една нация. Не знам колко задружни са южноафриканците, но си струва да помечтаем.

Вярвам, че ако дълго мисля за даден човек той ще ми се обади.

Вярвам в телепатия, защото практиката е показала, че съм права. Със силата на мисълта си мога да материализирам парче торта, защото не и телефонен звън?

Вярвам, че тези, които заминават един ден ще се върнат.

Защото любовта ще пребъде. Може би звучи твърде хипарско, но вярвам, че ако заминеш и зад гърба си оставиш корените си, семейството си, любовта си, то ти ще намериш начин да се върнеш, защото мотивацията ти се измерва със стотици усмивки и споделени прегръдки. Със спомени за семейни вечери и летни нощи на брега на морето.

Вярвам, че парите няма непременно да ме направят по-щастлива, но определено ми дават спокойствие.

Да кажа, че не ме интересуват парите, отново е хипарско и преувеличено. Всеки има нужда от спокойствието на дома си, тарифен план на оферта, за да се чува с близките си от всички краища на света и приключения в непознати страни. А всичко това се купува с пари. И книгите, и топлите банички, и кафето с аромат на лешник и те струват пари. И ти сгряват сърцето като нищо друго.

Вярвам на тези, които ми казват, че ме обичат.

Достатъчно, че да мога да им отвърна със същото.

Вярвам в силата на човека, който ще продължи да вярва, дори и когато вече не знае как.

Защото веднъж познал вярата, светлината в душата ти не угасва, винаги ще намери начин да се върне с най-яркия си блясък.

И накрая избирам да повярвам в неограничените възможности. В липсата на бариери пред нас, защото честно казано, смятам, че когато има пречка, тя рядко е физическа. Всичко е в главата ни и сами създаваме трудностите, препятствията, в които толкова силно вярваме, че ни спират. Вярвайте, мечтайте и всичко друго ще последва. Просто направете първата крачка.