От сърце

Не знам коя нискотарифна компания ползва баба Марта, но е факт, че пътува евтино и много бързо навсякъде по света. То е, защото българите извън родината имат нужда от нейното присъствие и я призовават всяка година. И тя, както и дядо Коледа, се отзовава много бързо, когато я повикат и изпълнява желания макар и само веднъж годишно.

Мисля, че няма български мигрант, където и да е по света, който да не си умира за българско краве сиренце или кофичка кисело мляко. И се надявам, че няма мигрант по света, който да не се вълнува от празника на баба Марта.

Изглежда, че тази година, своенравната старица е подготвила много изненади - минусови температури и купища сняг навсякъде из България. Осложнената зимна обстановка ме откри в слънчева Португалия, която в последните дни не е толкова слънчева, но пък е сравнително топла. Въпреки, че закъснялата зима не стигна до Иберийския полуостров, баба Марта не беше забравена и тук. Китайските магазини бяха пребродени надлъж и нашир в търсене на идеалната прежда.

Тези от нас, които тръгнаха от България в средата на месец февруари успяха да се запасят с доволно количество мартеници, други получиха колети от родината и все пак, нищо не може да се сравни с удоволствието да си произведеш сам любимите гривнички.

Българският дух завладя Лисабон, когато група от 7 български момичета решиха да разпространят традицията на мартеницата.

Звучи като поредната положителна новина, но всъщност въобще не е новост. С радост установявам, че българският дух е жив навсякъде, където има поне един българин. Чувала съм хората да го казват, но не го бях изпитвала до този момент.

Оказва се, че в Лисабон има много наши сънародници. Млади хора, които минават от тук, за да съберат житейски опит, да довършат образованието си и се надявам, че голяма част от тях ще се завърнат в родината, за да приложат наученото. Те се вълнуват искрено, когато чуят българска реч на улицата, дразнят се на мудността на южните народи, писнало им е от гръцки йогурт, искат си кисело мляко родно производство и се гордеят с традициите си до толкова, че с удоволствие ги споделят с португалското население.

С простия жест на връзване на мартеницата си припомняш кои са важните неща, тези които искаш да носиш със себе си независимо къде по света се намираш. Празникът на баба Марта носи гордост, защото те португалците си нямат толкова очарователна традиция, и германците си нямат, англичаните също.

Неочаквана радост те залива, когато извън пределите на родината има кой да ти пожелае Честита баба Марта и да ти върже мартеничка с най-милите и искрени пожелания на света. Не ни липсва суетата на празника, кичозните мартенички, които често се намират по сергиите на централните квартали. Не ни липсва разнообразието от модели, липсва ни възможността да закачим мартеница на ръцете на любимите ни хора в България. А това е нещо, което не можем да направим през екрана на компютъра.

Да заминеш много често е въпрос на избор, затова идеята на този материал не е да се жалвам, колко е труден животът далеч от дома. Въпросът е за българския дух и духа на мартеницата и всичко родно. Може би пролетта, такава каквато я познаваме в България ще бъде различна в Португалия и в много други държави. Може би щъркелите ще закъснеят или вече са се появили. Но мартеницата ще си остане до последния ден на март, за да бъде показвана на всеки, който се заинтересува да разбере какво символизира.

Винаги съм вярвала в магичните сили на мартеницата. Тя те пази от зли очи, носи ти здраве и радост и те сближава с околните. Традицията на мартеницата донесе много ентусиазъм на българите извън родината. Желанието да пазим традициите си и да се чувстваме българи, където и да сме по света е истинско, вярвайте ми. И всичко започва с един бял и един червен конец в самото начало на месец март.