Баба Златка от Приморско подарява труда си. Шие маски за съгражданите си
Когато имаш голямо сърце пълно с добрата, не можеш да останеш безучастен към нещастието на останалите. Когато имаш и опит към това голямо сърце, не можеш да се скриеш и да не направиш всичко възможно за хората, които имат нужда. Така баба Златка от Приморско не остава безучастна, а дори дава пример и разпалва огъня на доброто.
Възрастната жена е на 80 години и през по-голямата част от живота си е професионална шивачка. Тя има достойна 50-годишна трудова кариера и когато общинарят Стоян Василев я моли да започне да изработва предпазни маски, поради липсата им в аптеките в Приморско, баба Златка се съгласява.
Започвайки да шие маските напълно безплатно и неуморно, тя преподава дори и неумишлено урок към по-младите да бъдат по-добри, съпричастни и милосърдни към хората около тях. След примера, който дава, в инициативата се включват още няколко жени. Сред тях са детската учителка Анелия Йорданова, пенсионерката Нанка Барцулева със своята дъщеря Миглена, както и Албена Маринова, Дочка Георгиева и Николина Чивчибашлиева. Всички жени шият маските напълно безплатно от домовете си. След като бъдат ушите, те са предназначени да бъдат подарени, а не продадени. Жените общуват помежду си по телефона и си обменят работни съвети.
Таня Василева е човекът, който е поел всички разходи за снабдяването с платове и ластици, както и логистиката на благородното начинание. Понякога и тя се включва в изработването на предпазните маски. Маските, които биват ушити, са за многократна употреба и се подаряват на жителите на Приморско. От близките села Писменово и Ново Паничарево има жени, които са изяви желание да се включат към доброволките, за да помогнат и те.
До 19.03 са изработени над 250 броя маски. Общинският съветник Стоян Василев сподели своите благодарности за съпричастността на всички участници чрез пост във Фейсбук. В него също така пише:
Докато има такива хора, Приморско ще бъде!
И колкото банално да звучи, това не се отнася само за Приморско, а за цяла малка България. Но защо да се ограничаваме и само до границите на нашата страна? Нима не е така - когато сме по-добри, когато имаме щастие, което да раздаваме, и начин, по който да помогнем, ние ще съществуваме?
Както е казал Нийл Армстронг:
Това е една малка крачка за човека, но и един скок за човечеството.
Така хора като баба Златка, учителката Анелия Йорданова и всички включили се, както в тази инициатива, но и във всички подобни за справянето с пандемията, са тези, които вдъхват кураж и разпръскват добрината си, за да направят днес поотделно техните малки крачки, които утре ще се превърнат в скок за човечеството.
Снимка: truestory.bg