Общество

През 2020 г. близо 20 жени в България са убити от своите партньори. В действителност броят им би могъл да е много по-голям - огромна част от случаите на домашно и сексуално насилие в страната остават скрити поради липсата на официална статистика и необходимостта жертвите да се преброяват чрез медиите и неправителствените организации. На международната сцена България нерядко търпи критики заради пропуските в системата за превенция и справяне с домашното насилие и посегателствата, основани на пола. Но къде се крие ключът към разрешаването на този толкова сериозен проблем?

От началото на пандемията през март 2020 г. насам един знак набра голяма популярност в социалните мрежи. Той представлява четири вдигнати пръста на едната ръка, като целта на жеста е човек възможно най-дискретно да сигнализира - дори в платформи за дистанционни срещи като Zoom - че е станал жертва на домашно насилие.

След въвеждането на извънредното положение в немалка част от страните в Европейския съюз случаите на подобно насилие нараснаха с една трета. Тревожната тенденция породи появата на различни алтернативи за скрити от насилника знаци, чрез които жертвата на домашно насилие да съобщи за положението си и да потърси необходимата помощ за справяне с проблема.

Освен знака с четири вдигнати пръста в Испания видяхме да се употребяват кодови думи като "Маска 19" в аптеките и магазините, за да може пострадалите лесно да поискат подкрепа в рамките на ежедневните си дейности - например пазаруването, вместо да се налага да сигнализират пред отговорните институции.

Като популярна в социалните платформи мярка още преди пандемията се установи и употребата на кодови думи на публични места като ресторанти, барове и дискотеки. Тази практика е разпространена най-вече в САЩ, където преди няколко години кампанията "Попитай за Анджела" привлече общественото внимание. На места, присъединили се към въпросната кампания, всеки клиент може да се обърне към член на персонала, за да "потърси" Анджела - кодова дума, която показва, че човекът не се чувства в безопасност и се нуждае от помощ.

Достатъчно ли е това?

С непрекъснатото нарастване на броя потребители в различните социални мрежи подобни кампании продължават да трупат голяма популярност, тъй като лесно достигат до своята аудитория и по достъпен начин повишават информираността на хората по проблема с домашното и сексуалното насилие. Достатъчно ли е обаче да разпознаваме знака с четирите вдигнати пръста, или пък да популяризираме кодовите сигнални думи, за да подсигурим необходимата превенция на подобни посегателства и възможностите на жертвите им да потърсят помощ?

"Със сигурност има смисъл от такива сигнали, но те не са основното, което една жертва на насилие трябва да направи", коментира пред Uspelite.bg Рада Еленкова, програмен директор на Български фонд за жените. 

"Считам, че такъв тип методи по-скоро дават видимост на проблема и повишават обществената чувствителност по темата за домашното насилие. Както знаем, то има много нюанси и много жертви на домашно насилие не осъзнават, че върху тях се упражняват манипулативни техники или друг вид посегателство като икономическо или сексуално. Затова такъв тип инициативи са важни и могат да ангажират обществеността по темите, но по мое мнение те нямат потенциала да действат като противовес на насилието per se."

Какви мерки трябва да се предприемат тогава, за да се улесни сигнализирането на случаите на домашно насилие в България и така да се направят реални стъпки в посока към справянето с проблема? За да открием, се обръщаме към установените в чужбина практики за превенция и сигнализиране, които страната би могла да използва като положителен пример.

Координиран отговор на общността

"Най-добрата практика, която мисля, че постига все по-голямо разпознаване като работеща, е т.нар. координиран отговор на общността - система от институционална координация, която позволява на жертвите да бъдат защитени", споделя Еленкова.

Координираният отговор на общността се изразява в изграждането на "one desk" подход, който предлага всички необходими услуги на едно и също място. По този начин жертвата на домашно или сексуално насилие може да получи помощ от всички отговорни институции едновременно.

В координирания отговор на общността са събрани полиция, прокуратура, социални служби и медицински лица. Обръщайки се към тях в рамките на едно помещение, жертвата на насилие не се налага да бъде препращана от институция в институция и многократно да споделя преживяното. Изследване на ефектите от този подход, направено през 2014 г., сочи по-ниски нива на депресия и посттравматичен стрес у потърпевшите, както и по-добро качество на живот след излизане от ситуацията на насилие.

"Това е щадящ вид превенция на домашно насилие и освен това действа като начин за предотвратяване на вторичната виктимизация спрямо жертвите, която е изключително важна за цялостното психическо благоразположение. КОО изгражда повече механизми за справяне с проблема и вдъхва на жертвата увереност, че с нейния проблем могат да се справят външни лица. Така че това за мен е най-добрият работещ подход", разказва Еленкова и добавя:

"Разбира се, ние сме много далеч от случването на този подход в България. Поради много причини – най-вече поради липса на финансиране. То е изключитено фрагментирано, държавната помощ е сведена до нула."

Карта на EIGE за измеренията на проблема с насилието в ЕС, 2017 г.

Политическото отношение към проблема с домашното и сексуалното насилие намира отглас и на международната сцена. По последни данни на Европейския индекс за равенство между половете във връзка с проблема с домашното насилие (EIGE, 2017) България заема първо място с резултат от 44.2 точки при средно 27.5 за целия Европейски съюз.

Въпреки това повечето неправителствени организации в сферата са запознати с добрите практики за превенция и справяне с този проблем, сред които е и механизмът на координиран отговор на общността. Активната работа на гражданския сектор по въпроса обаче не е достатъчна - нужни са законовата и социалната инфраструктура за възприемането на подобни подходи.

Кампанията "За любов без насилие"

И все пак инициативите на неправителствените организации, адресиращи този сериозен социален проблем, заслужават необходимото внимание. Такава инициатива е кампанията на Български фонд на жените със заглавие "За любов без насилие". Чрез иновативни комуникационни стратегии и техники екипът на Фонда успява да достигне до широк кръг от хора с призив да осъзнаят разнообразните нюанси на насилието и да впрегнат наличните си ресурси, за да потърсят помощ, в случай че са станали жертва на подобно посегателство.

"Нашата теза е, че първата крачка за решаването на проблема е неговото споделяне", казва Еленкова. "Това е начинът да се противодейства на насилието, защото, когато човек мълчи, насилието процъфтява. Когато човек осъзнае, че има проблем, и започне да говори за него, артикулира го, тогава насилниците стават безсилни."

Дизайните са част от кампанията на БФЖ "За любов без насилие", реализирана с подкрепата на Министерството на правосъдието

В рамките на кампанията БФЖ предоставя безплатно специализирана психологическа и юридическа помощ на лица, преживели домашно насилие, както и услуги за насилници, които осъзнават проблема си с агресията и си дават сметка, че извършват насилие. В продължение на четири месеца жертвите на домашно насилие ще могат да се обърнат към Фонда, за да получат подобна помощ и да работят съвместно в посока справяне със стреса, предприемане на правни стъпки, превенция на вторичната виктимизация, защита на децата.

Общо взето, ще се опитаме да затворим целия цикъл от информация, от която жертвата има нужда, включително и подкрепа, за да може тя да придобие смелостта и куража да адресира проблема. Защото това е проблем, който не всеки разпознава като нещо важно. Много често хората се чудят – защо, когато той я бие, тя не го напуска. Всъщност това е един от най-сериозните проблеми – икономическата зависимост, наличието на деца и липсата на перспективи – къде може да отиде една жертва на домашно насилие, когато няма подкрепяща семейна среда, толкова ключова в такива ситуации.

Онлайн форматът на консултациите позволява на БФЖ да достигне до жертви на насилие от по-малки населени места, които не разполагат със специализирани услуги, както и да запази анонимността им.

На практика ние им казваме, че сме тук, че те не са единствени, не трябва да се справят сами с това, че има хора, които ги подкрепят и първата стъпка е да потърсят помощ.

Дейностите по "За любов без насилие" се реализират с финансовата подкрепа на Министерството на правосъдието.

За нуждата от образование по темата

Трайното разрешаване на проблема с домашното насилие обаче изисква най-вече превенция наред с ефективното сигнализиране и постфактум работата с жертвите и насилниците. Според Рада Еленкова най-добрите практики за превенция на домашно и сексуално насилие се откриват в достъпността до нужните услуги и добре структурираната информация по темата, както и в образованието на училищно ниво.

Тя си припомня своя среща с ученици, при която ги пита дали знаят как да се пазят от непознат човек на улицата. Отговорът в цялата класна стая е утвърдителен. Когато обаче ги пита дали знаят как да се предпазят от насилие вкъщи, учениците мълчат.

Това навежда на мисълта, че за домашното насилие не се говори вкъщи. Децата не знаят как да се справят с този проблем, но на въпроса: "Познавате ли някого, който е претърпял подобно насилие?" - половината клас отново вдига ръце. Така че младите хора имат опит с насилието, чували са за него и темата не им е непозната, но не знаят наистина как да се справят при сблъсък с този проблем.

Затова за Еленкова образованието в училище е ключово за превенцията на домашното и сексуалното насилие. Това е една универсално призната практика за справяне с проблема, която отново напомня необходимостта от припознаване на неговата значимост на държавно ниво.

Какво зависи от нас?

Нуждата от политическа реакция на проблема с домашното насилие е безспорен факт. Но какво може да направи всеки човек, за да допринесе към разрешаването на този проблем в собственото си ежедневие?

На първо място, трябва да се вгледа в собствената си семейна среда и да прецени дали там не съществува някакъв вид насилие, за който отначало не подозира. Освен това, по думите на Еленкова, всеки трябва да се информира по темата за насилието, тъй като то никога не идва в чист физически или психологически образ. Напротив, насилието има много измерения и форми и добрата информираност по темата ще ни помогне да преценим дали някой се нуждае от помощ и как точно да предложим подкрепата си.

Не трябва да си позволяваме да развиваме търпимост към домашното насилие, защото сме виждали многократно, че толерирането и апатията всъщност имат потенциала да доведат до фатален край. Точно тази нетърпимост е ключът към разрешаването на проблема, защото така се чупи и кръгът от насилие.

За целта е нужно осъзнаването, че домашното насилие е не частен, а обществен проблем и засяга всеки член на една общност. По данни от юли 2021 насилието, основано на пола, струва на държавите от Европейския съюз общо 366 млрд. евро годишно. Човешкият живот, болката и страданието нямат цена, но отвъд социалните си измерения проблемът се превръща и в икономически.

Въпрос на обществен избор е кое е по-ценно и належащо - дали превенцията и инвестирането в програми за деца и възрастни с цел повишаване на чувствителността и информираността по отношение на проблема, или постфактум работата с треперещи като лист жертви, които се нуждаят от години и дори десетилетия, за да се справят с травмата и последствията от нея.

Най-важно е да осъзнаем, че домашното насилие е сериозно нарушение на правата на човека. Затова трябва да знаем повече за проблема и да развиваме в себе си този тип непримиримост към ежедневните прояви на насилие и на агресия не само в дома, но и в обществото. Колкото и банално да звучи, това е първата стъпка за решаването на проблема. Смятам, че достигнем ли тази фаза, нещата ще придобият по-различен смисъл.

Така че бъдете непримирими и се противопоставяйте на онези, които нарушават човешките права.

ТУК можеш да се запишеш за безплатна консултация с психолог и юрист, ако си пострадал/а от домашно насилие.

Корица: Снимка от кампанията на БФЖ "Вечните хитове на България"; фотограф: Вера Гоцева