Общество

Ако четеш това, може би ти си нашият следващ герой. Продължавай нататък и виж как можеш да се превърнеш от читател в пример за подражание!

Обичам работата си по много причини, но една от тях е, че ме среща с прекрасни хора по всички възможни начини. Не познавам Павел на живо, но вече го чувствам като съмишленик. Често се чудя какви са читателите на Успелите - не говоря за метриките като пол, възраст и град, които мога да видя в аналитикс или инсайтс на сайта и социалните мрежи. Говоря за това какви хора сте.

Дали наистина се вълнуваш от думите ми? Дали добрите новини те карат да се чувстваш изпълнен с надежда? Дали всяка победа на наш сънародник буди истинско чувство на гордост у теб? Или всичко се изчерпва с един коментар "Браво!!!" с три удивителни накрая.

Иска ми се да вярвам, че много от хората, които четата това са като Павел Калоянов. Хора, които не просто се радват на доброто, но и го вършат. Хора, които са действали много преди да ги помолим да ни разкажат. Обикновени хора с (не)обикновени постъпки. Защото да изчистиш едно, две, три или пет замъсресени места може да звучи като фасулска работа (много исках да използвам този израз!), но ако е така, дали всеки го прави? По мои наблюдения за съжаление отговорът е НЕ. Но не е трудно да помогнеш. На себе си, на децата ни, на планетата. Ти можеш да си следващия герой на Успелите. Бъди като Павел!

Привет! Радвам се да се запознаем, макар и виртуално. Представи се накратко.

Здравейте. Казвам се Павел Калоянов на 32 години от Варна. Професионално се развивам като сервизен инженер на земеделска техника. Свободното си време обичам да прекарвам сред природата, далеч от града, задължително в компанията на моята съпруга Жени Калоянова.

Как избираш местата, които имат нужда от почистване?

За да отговоря на този въпрос ще трябва да върна лентата малко назад. Преди три месеца се събрахме няколко души и решихме да се спускаме с въжета по един от склоновете близо до Варна. Развълнувани направихме площадката и тръгнах надолу като гледах към морето и прекрасната гледка, която се откриваше. В момента обаче когато стъпих отново на твърда земя, приятното чувство в мен изчезна от насъбралите се отпадъци захвърлени или донесени от вятъра, които рано или късно намираха пътя си до морето.

Буквално трябваше да се разхождам в настилка от пластмасови бутилки. Вечерта като се прибрах от приключението се присетих отново за тази картинка. Запитах се аз какво направих, за да я променя? Тази мисъл не ми даваше покой още няколко дена и затова решихме на следващия почивен ден да се организираме с Жени и да почистим мястото.

Последваха ни още няколко души. След почистването се почуствах прекрасно. Видях резултата от нашия труд и тогава ме озари идеята, че мога да почиствам еко пътеки и природни забележителности от отпадъци или предмети, на които не им е там мястото.

Какво те мотивира да продължаваш? Започнали сте с едно място, но вече са няколко.

Най-вече удовлетворението, че виждам тези места в естествения им вид. Без пластмасови бутилки по клоните или полу-разложена найлонова торбичка, притисната между камъните. Да не говорим за фасовете по каменистите пътища.

Чувствам се добре от факта, че допринасям за запазването на вида на тези места. Така както те ми дават голям заряд от положителни емоции, така и аз ги изчиствам от отпадъците.

Имаш ли съмишленици?

Най-голяма подкрепа срещам от моята съпруга. С нея организираме походи, придружени с различни активитети и приключения до малко познати природни забележителности, но далеч не по-малко атрактивни от добре познатите ни. Когато дойде моментът да слезем от колата и да продължим пеша, взимам щипката и торбата за отпадъци в ръцете си и все се намира някой от групата да попита за какво са ми и дали имам допълнителни торби и щипки. Така че бих казал хората, последвали примера ми, се увеличават с всеки следващ поход.

Това е наистина страхотно! А какво ще кажеш на тези, които се оправадат, че щом един боклук не са го направили те, не е нужно да го чистят?

Бих си замълчал. Избягвам да влизам в този тип дебати.

Предпочитам да насоча енергията си в дела, а не в думи.

В този ред на мисли наскоро се бяхме запътили към един от многото Скални манастири в района и по пътечката нагоре настигнахме един мъж, заговорихме се и като разбра, че почистваме пътеката, реши да сподели, че си е хвърлил бутилката малко по-надолу. Нищо не казахме, но усетих, че му стана гузно и реши да помогне с чувала с отпадъци, взе ми го от ръцете и продължихме заедно нагоре.

Добрия пример е заразен.

Нещо за финал?

Бих казал на вашите читатели да бъдат будни и активни по темите, които ги вълнуват. И когато излизат на поход да си вземат една торбичка в себе си. ;)