Бъди промяната, която искаш да видиш в България
Оригиналната мисъл е Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света и я приписват на Махатма Ганди. Използвам този вариант, който виждате в заглавието, защото преди всичко мен ме боли за България. Вярно, България е част от света, а ние трябва да тръгваме от общото към частното, а не обратно. И все пак трябва да направим нещо тук и сега, защото светът се върти, независимо дали ние сме на картата му, или не.
Повод да пиша тези редове са събитията от последните дни, които вече звучат като всекидневна картина, като лош виц. Все по-малко хора обръщат внимание на случващото се тук и сега, защото то е непрестанно и неконтролируемо, повсеместно и отвсякъде.
Колко от вас знаят, че преди няма и два дни от Софийския централен затвор избягаха двама изключително опасни и въоръжени престъпници?
Вероятно повечето вече сте научили. Но колко от вас са проследили цялата история в пълния ѝ комичен вид? Накратко: Бягството се разиграва посред бял ден почти в центъра на София. Отвън пред главния вход чакат няколко маскирани бандити, за да окажат помощ на бягащите. Пазачите са само няколко души и не успяват да окажат съпротива ами напротив – отварят преградите пред бягащите. До изхода следва бегълците само чистачката, въоръжена с метла.
ИзЧЕЗвайте (via Чавдар Николов) pic.twitter.com/RmblAkk5Vy
— Anton Georgiev (@Mr_Mahony) 4 април 2018 г.
Всичко това звучи като сюжет на френска комедия с Жерар Депардийо в главната роля, но уви – не е. Още по-ужасен е фактът, че за подготвяното бягство е имало сигнали от поне година, а коментарът на председателя на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов по повод случилото се бе: Случаи на бягство от затвора винаги е имало, като се започне от времето на граф Монте Кристо и се стигне до строго охранявания „Алкатраз“. Смятайте доколко е грамотен човек, който смята литературен образ за реално историческо събитие.
Няколко дни преди бягството пък два полета кацнаха в България и пасажерите им влязоха в страната без проверка поради липса в този момент на гранични полицаи. А по случай наближаващите великденски празници и съответно натоварен трафик от Пътна полиция заявиха, че са инструктирали своите служители, забележете, да: помагат на водачите по пътя и ако трябва, да санкционират нарушителите.
В общи линии това сякаш не е основно задължение на съответната служба, а пожелателно. Все едно нещо като специална инструкция към пожарникарите да гасят огън и да потушават пламъци, но само ако трябва. Или пък на лекарите да оперират и да спасяват животи само ако се налага по време на операция.
По-рано тази година премиерът Бойко Борисов обясни, че дупките, които се отварят по пътищата в цялата страна и в столицата, са дело на времето: Има обективни причини да се отворят много дупки по улиците – от минус 10 – 15 градуса за един ден стана плюс 20 градуса. То, дето се вика, ако е пломба на зъб при такава рязка температура – пада.
Сиреч, българино, сънароднико, не са виновни некачествените ремонти и десетките сигнали за корупция и лошо изпълнение на пътищата от подставени фирми, придружени обилно със снимков, че дори и видео материал през цялото време.
Само от януари 2018, само от началото на нашето председателство на Съвета на ЕС има толкова много нередности във всяко едно отношение, че изводът е плашещ. Държавата като администрация и управление върви на самотек. Всичко, което се разпада или счупва, не може да се поправи, каквито обещания се дават.
Законите не действат както трябва, институциите не работят както трябва, политиците не са такива, каквито трябва. Нищо никъде не е такова, каквото трябва да бъде.
И след като няма помощ от никъде, трябва да се вслушаме в мъдрите думи на Махатма Ганди и сами да бъдем промяната, която искаме да видим в България.
Как може да стане това?
Като всеки от нас допринася със своя личен пример. Всеки от нас да прави това, което може и зависи от него. Дали ще си съберем фасовете и няма да ги метнем в канала, а в кошчето. Дали ще се усмихнем на човека отсреща и ще се опитаме да го разберем.
Дали ще помогнем на възрастен човек, или ще отстъпим мястото си в градския транспорт. Дали ще направим някому добро, без да очакваме нищо в замяна.
Тези малки неща не струват почти нищо, но всъщност допринасят много. Ако вие днес помогнете на някого с нещо, той – изненадан и окрилен – ще бъде по-ведър спрямо някого другиго. И така доброто ще се предава по веригата.
Опитайте. Наистина опитайте. Напук на всички и въпреки себе си. Постарайте се. Бъдете човечни.
