От сърце

Аз съм на 27 години. Ако ме видите на живо, ще решите, че съм на 17. След като прочетете текста по-надолу, ще помислите, че съм поне на 57. Често възрастта е просто число и не дава съществена информация за човека. „Истината е някъде там“, „совите не са това, което са“. Днес черното е бяло и горе е долу, защото аз ще пиша за моя поглед върху българската естрадна музика.

Идеята за този текст се появи за първи път около Нова Година, когато БГ радио бяха направили класация със 100-те най-велики български текста. Два месеца по-късно се прибирах с такси към вкъщи и в колата зазвуча „За тебе бях“ на Лили Иванова. Това е може би една от любимите ми песни за всички времена. В класацията тя беше на 3-то място и това изплува в съзнанието ми. След още два месеца идеята кристализира в този текст (по-добре късно...)

Според някои мои приятели имам съмнителен музикален вкус, но аз лично не се съмнявам в него. Истината е, че предпочитанията ми често варират според сезоните и настроенията. Ако съм безгранично тъжна слушам Florence+the Machine. Или Hurts (но тях ги слушам и като съм весела). За да се надъхам слушам рап и неговите производни – американски, френски или руски, зависи от повода. Ако ми предстои голямо събитие – The eye of the tiger (защото всички сме Роки!) Ако е петък, проучвам новите хитове (много харесвам Years and Years). Ако ми е коледно (дори да не е Коледа), се спирам на Michael Buble. Ако е есен – The Neighbourhood или Peter Cincotti. И така до безкрай - имам предпочитан музикален жанр или изпълнител за всяка ситуация.

Къде тогава е мястото на естрадата в живота ми? Ако искам да чуя смислен и поетичен текст, такъв, какъвто е рядкост в днешно време, се обръщам за помощ към нея. И тя рядко ме е разочаровала.

Според Уикипедия (с която се съветвам по всички важни въпроси и особено, когато се касае за дефиниции) българската естрада е популярната (поп) развлекателна (че как иначе?!) музика в България създадена в периода между 50-те и 90-те години на XX век. Името й произлиза от естрада - вид издигната платформа. Дотук добре, но какво й е толкова специалното?

Аз нямам претенции, че разбирам от музика и нямам специални компетенции. Не знам кога едно „до“ е изсвирено грешно и кога китаристът е изпуснал някой акорд. Но с думите ме бива повече. И за мен точно те правят естрадата специална. А прекрасните гласове на изпълнителите от това поколение им вдъхват такъв живот, че няма начин да не ги почувстваш. Истински и дълбоко. В душата, сърцето и...в петите! Огромната разлика между днешната музика (която има своите предимства и таланти) и тази от преди 20, 30 или 50 години е в тесктописците. Текстовете, които остават запечатани не просто в главата, защото си ги чул 12 пъти днес по радиото и имат 4 изречения, а и в съзнанието на слушателите са писани от поети. Не говоря за думички, които се римуват в усилието си да правят смисъл – говоря за истинска поезия. Стихове, които се леят във въздуха и се вливат във вселената. Такива, които оставят своя отпечатък във вечността. Ако не бях споменала в началото на колко съм години, сега сигурно щяхте да си мислите как аз съм някоя леличка, която не разбира младото поколение и модерната музика. И все пак не се сещам за по-красив и смислен текст от този на песента „Миг като вечност“. Не ми вярвате?

Миг като вечност текст: Георги Константинов

Още преди да те срещна в живота си - теб аз обичах.. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.. В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл.. По телевизия, по телепатия - теб, само теб чаках.. Колко години без шум се сближавали двата маршрута.. Колко причини в света са създавали тази минута.. Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени.. Още преди да започне съдбата ми ти, ти си до мене.

Ти ме издигаш по стръмните пътища ти, ти ме възпираш. Мойте кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш. Двама се лутаме в болка и истина, в гняв и сърдечност.. Тази любов е в безкрая единствена.. Миг като вечност..

Снимка: lostbulgaria.com