Български ученици с награди в науката на европейско ниво
Ученици от гимназията по туризъм във Велико Търново спечелиха награда от международното екологично състезание. Това е XII международен конкурс за научно изследователски проекти, който бива организиран от държавният музей "М. А. Шолохов" в Русия, а съорганизатори са Министерството на природните ресурси и екологията на област Ростов, както и неправителственият екологичен фонд с името на Вернандски.
Тази година участие в конкурса взимат 28 страни от Европа и Близкия изток. Учениците от Велико Търново отново се нареждат сред победителите с проекта "Природа с бъдеще". Младежите, които стоят зад него, са Тереза Герджикова, Елисавета Петрова и Полина Лесичкова, момичетата са в Х клас, а паралелката им е със специалност "Организация на туризма и свободното време". Момичетата презентират проучването си върху мерките за опазване на защитените растителни видове в район Велико Търново, а проекта изготвят на руски език.
Темата на ежегодният конкурс е "Запазване на биологичното разнообразие - запазване на природата". Идеята на конкурса е да се обърне внимание на глобални проблеми, именно като съхранение на биологичните разнообразие. Учителите, които са взели участие в подготовката на момичетата, са Албена Иванова - преподавател по биология и здравно образование, и Румяна Ошкина - преподавател по руски език.
Още един повод за гордост има и в град Стралджа - седмокласникът Мирослав Стоянов Минков, ученик от СУ "Пейо Крачолов Яворов" се нарежда сред наградените с 50% стипендия в националния конкурс Space Camp Turkey 2020. Space Camp Turkey е един от общо три образователни центъра в света, направени по модел на NASA. Форматите на програмите са едни от най-престижните за ученици на възраст 9-15 години. Единственият официален координатор за програмите на Space Camp Turkey за България е Центърът за творческо обучение. След успешно преминаване на обучението, участниците получават сертификати, които биват ценени в учебни заведения в цял свят.
А ето го и есето на Мирослав:
На ръба на черна дупка
Влюбих се в астрономията, когато я срещнах още в приказките за джуджета, черни дупки, скрити тайни и борба на светлина и мрак. Бяхме деца. Страхувахме се, щом лампите изгаснеха и всичко потънеше в мрак. Сега се крием в мрака със своите тайни, чакаме някой да ни открие и му разкажем за тях.
От малък пътувам из Вселената - в сънищата и ума си, а днес разкривам за вас тайната на едно мое космическо пътешествие. Това не е измислица, колкото и странно да звучи…
Целта ми бе „замръзнала звезда“…
Обикалях в безопасна орбита.
Силуетът ѝ, колкото тъмен и мрачен да звучеше, не ме плашеше, защото нейното сияние ме омайваше. Бях в приказка - не в слово, а в цветове. Техният спектър ме сгряваше и дърпаше навътре…
Стигнах границата, наречена хоризонт.
На ръба съм на черна дупка.
Няма връщане.
Гравитацията ме повлече, облян в светлина, стискайки любимата си призма с високо вдигната ръка…
На Земята от мониторите, с които следяха полета ми, никой не видя, че пресичам хоризонта. Гледаха как образът ми ставаше все по-неясен и по-неясен, докато накрая не се превърна в цвят, а черната дупка за миг грейна с цветовете на шарен калейдоскоп…
Прекланям се пред сър Исак Нютон, че през 17-ти век превърна светлината в цветове. Триста петдесет и пет години по-късно неговото откритие ми даде възможността да ви покажа от Космоса черна дупка - не черна и страшна, а сияеща в буйни цветове.
