Общество

Аз имам увреден слух – не зная какво ми казвате, не чувам клаксона на колите, песента на птиците, не разбирам обясненията на лекаря, не знам как се смее дете, какъв звук има въздишката от облекчение, какво е дъждът да барабани по покривите. Пропастта на тишината ме дели от вас. Единственият начин да се срещнем е аз да започна да градя мост от едната страна на пропастта, а вие от другата и да се съберем по средата.

За мен и за вас тези думи вероятно звучат ужасяващо. Плашещо, като един истински кошмар. Кошмар, който в България е реален за над 120 000 души на всякаква възраст, за които тишината е един непрестанен спътник.

Преди да се впусне в работата си по два важни проекта за намирането на работа на безработни, Дияна Балова, заместник-директор на Националния учебен център към БЧК – Лозен, не е познавала глухи хора. По време на работата ѝ по проектите обаче между безработните има и такива с увреден слух. Дияна се зачудила как тези хора се справят с ежедневните предизвикателства и за да открие отговор, тя се насочва към Средното специално училище за деца с увреден слух „Дечо Денев“ в София – най-голямото в страната за деца с такъв проблем.

„Аз самата никога не се бях сблъсквала с такива хора. Никога не съм имала познати или някой от семейството ми да е бил със загуба на слуха.“, споделя Дияна пред екипа на информациония портал за НПО.

Статистиката за хората с увреден слух в България е стряскаща. Според нея приблизителният им брой в държавата ни е близо 120 хил., като около 90% от тях са неактивни или трайно безработни. Освен това едва 30 хиляди от тези хора общуват чрез жестомимичен език, който обаче не е изцяло алтернатива на говоримия език – доста по-опростен е и не може да интерпретира абстрактни думи и изречения.

След като се сблъсква с тези плашещи статистики, Дияна и колегите ѝ подготвят проекта „Помощ, подкрепа и реализация“, чиято цел е да помогне на хора с пълна или частична загуба на слух да намерят своето място в обществото.

По проекта е създадена специална вайбър линия, на която хората с увреден слух могат да разговарят с двамата консултанти.

Контактуват чрез видео телефонни разговори. Те виждат какво артикулира човекът отсреща и си пишат в същото време. Много е важна ясната артикулация, защото те четат по устните.“, допълва Дияна.

 Осигурени са още жестомимичен преводач тълковник и юрист. 

Линията върши много добра работа, особено сега, по време на пандемията. Двамата консултанти приемат проблемите на потърсилите помощ, срещат се с тях, разбират къде, как трябва да бъдат насочени. Жестомимичният преводач ги придружава до различни институции, ТЕЛК, банки. Трудно е, много сериозна е бариерата между глухите и чуващите хора. Те дори не могат да разберат диагнозата си, когато отидат на лекар, не могат да разберат какво трябва да пият и как да им протече лечението. Сериозни са и перипетиите по отношение на законите, затова юридическите услуги са от голяма полза.

Основни проблеми пред хората с увреден слух

Друга изключително тежка бариера пред глухите хора е, че поради неразбирането на законите и/или неправилната им интерпретация много от тях имат правни проблеми, проблеми с "Топлофикация", както и се сблъскват с чести измами, включително и от близките им, за съжаление. Един такъв прекалено често срещан пример е кражбата на собственост, защото глухите хора се доверяват на близки, не разбират всичко и подписват документи единствено на базата на доверие (можете да си представите как губят доверието си вследствие на всичко това). По тази причина във вайбър групата се публикуват и всички основни нормативни документи, обяснени по подходящ начин.

Още един сериозен проблем пред хората със слухови затруднения е дезинформацията от медиите. Въпреки че от 13 март тази година основните новинарски емисии включиха жестомимичен превод в ефира си, хората със слухови увреждания нямат възможността да задават въпроси към отговорните институции, както и да общуват с важни членове на обществото, като лекари, социални и обществени служби или органи на МВР, все фактори, водещи до дезинформация.

Участници в проекта

В проекта са включени две категории лица.

В първата група влизат младежи, завършили училище през последните 3 години, както и лица до 29 години (също и техните семейства), които имат професионална подготовка, но нямат професионален стаж и опит, срещат затруднения при комуникацията, търсенето и попълването на документите при кандидатстване за работа. Намирането на работа е трудно за тях, защото често не знаят къде и как да откриват свободни работни места, а дори когато ги намерят, кандидатстването за тях е трудно. 

Има работодатели, които приемат този дефицит като „заразно“ заболяване, а глухите – като хора, които не са нормални, защото махат с ръце. Много има да се работи в тази посока – дори само за това обществото да ги възприеме като „нормални“ хора. Ясно е, че те, като служители, като работници, не могат да работят в колцентър, но съобразно техния здравословен проблем има много неща, които биха могли да вършат съвсем спокойно и дисциплинирано. Единствено при навлизането в работата на такива хора трябва да се обърне повече внимание, за да разберат възможностите си и задълженията си, след което – от собствен опит го казвам – те са много съвестни и дисциплинирани.“, разказва Дияна пред екипа на информациония портал за НПО.

Втората група са хора над 29 години, които или са работили през различни периоди, или пък въобще не са работили. Те често биват отхвърляни или лъгани от работодатели, биват жертви на измами по отношение на заплащането и условията на труд. Все фактори, водещи до нежелание за търсене на работа, до апатия.

„Благодарение на консултантите, жестомимичния преводач и юриста по проекта успяхме да запазим психичното здраве на хората, с които работим, и да не се стига до паника“, удовлетворена е Дияна Балова.

Целевата група от 50 души отдавна е събрана. Дияна обаче е категорична, че ще бъде оказана помощ на всеки, който се обърне за подкрепа. Дневният брой запитвания във вайбър групата например надвишава 100, като тези запитвания включват всичко – от симптоми на коронавируса, до онлайн обучението и кандидатстването след 7. и 12. клас.

Добрите новини

А учебният център на БЧК в Лозен вече е посрещнал глух работник!

„Изключително съвестен човек, всеотдаен, изпълнителен. Сработи се с колектива много добре. Вече се отпусна, „разговаря“ с тях нормално, те го разбират. Вече почти не може да се разбере, че той има слухово увреждане. Съвсем нормална част от нашия екип е.“ – споделя за новия си колега Дияна.

Дияна призовава работодателите да се обърнат на имейла podkrepa.ppr@abv.bg, ако могат да предложат работа за хора с увреден слух, защото са много ценни работници.