Приключения

Да имаш бебе може да означава много неща и за всеки е различно. Но едно нещо определено НЕ означава - че трябва да спреш да живееш. Всъщност децата би трябвало да са стимул - да стигаме по-далеч, да не се страхуваме от новото, да пътуваме заедно и да виждаме света през техните очи. Защото да имаш бебе може да е най-голямото приключение без да се лишаваш от всички останали случки.

Мога много да говоря за "имането на бебе", но сама съм си забранила да пиша "мамински" текстове. Имам много (лични) причини за това, така че този пътепис (или нещо подобно) ще показва друго - къде можем да отидем с или без дете през един слънчев (или поне не дъждовен) почивен ден?

От толкова време искам да посетя местността "Живата вода", че наистина едва чаках да потеглим. Събрахме раниците (нашата и на бебето), запасихме се с вода и храна като за три дни (все пак баба ме е научила да мисля за непредвидени ситуации), облякохме се като за планина (разбирай удобно) и потеглихме с колата към с. Боснек.

"Белият дроб на Перник", така пише на влизане в селото, очевидно се намира близо до Перник, в полите на Витоша. Стига се лесно, човек трудно може да се обърка. Влезеш ли веднъж в селото караш направо докато стигнеш къща с червен надпис "Ул. Живата вода". Завиваш наляво и след известно време стигаш до черен път и до поле, на което можеш да оставиш колата. Ние видяхме много коне и то в подходящ за мен момент, тъй като тогава четях "Мечокът и славеят" (прочети я задължително!). Животните бяха красиви и грациозни, не ми изглеждаха обикновени. Имаше и доста големи кучета, сигурно вървят комплект с конете.

Оставихме колата, взехме багажа и Игинатора (бебето) и потеглихме по пътеките към чешмата-змей. Всъщност не съм сигурна, че е змей, може би е ламя, но със сигурност е някакво мистично животно. Чешмата е излязла като от приказка, а през есента всичко наоколо, цялата природа, е изпълнена с магия. Пътеките са с добра маркировка и дори да не си много вещ в планинските преходи, трудно ще се изгубиш. Още в началото има множество пейки и табели с информация за Природен парк Витоша (където се намира чешмата).

Пътят е лек и приятен. Няма толкова много камъни, разходката е подходяща за всички възрасти, а денивелацията е минимална. Седнахме на една от пейките да нахраним Иги и ние самите да хапнем - всеки човек, който мина, беше усмихнат, поздравяваше и се радваше на бебето. Имаше деца, възрастни хора, кучета и хора с колела. Продължавайки към заветната цел, стигнахме до две табели - към Живата вода или към Меча чешма. Не се заблуждавай - чешмата, която ние търсехме не е Меча чешма, а е Живата вода и е доста близо след тези указателни табели.

След около 2 часа вървене стигнахме до чешмата. Всичко наоколо беше вълшебно. Гората, пожълтелите листа, слънцето, което си пробиваше път през клоните на дърветата. През цялото време до горе се движехме по течението на река Добри дол, но вода почти нямаше. Имаше съвсем малко кал. До чешмата има маса с пейки за сядане, както и място за палене на огън. Не сме палили огън, бяхме твърде заети с чешмата.

Легендата разказва, че когато грешник се приближи до нея водата секва. Явно не сме грешници, водата си течеше нормално. Знаем, че понякога съвсем спира, за което си има научно обяснение, в което няма да се впускам. Не знам дали водата е жива (и дали става за пиене, но я пробвахме и май си беше наред), но цялата местност ми се стори такава.

Самата чешма е хипнотизираща - все едно не е правена от човек. Хем е леко страшна, хем точно това ѝ е хубавото. Даже знам една тайна - мястото ще бъде включено в предстояща книга на известен млад български писател. Но не казвай, че съм ти издала тази информация.

Постояхме при чешмата, направихме си снимки (иначе как щях да ти покажа тази прекрасност?), Иги, разбира се, проспа тази част от приключението. Той обожава да е сред природата и действително се удивлява от всичко наоколо с различни възклицания, но обикновено заспива около пристигането на дадено място. Все пак е на 6 месеца.

Върнахме се обратно заредени с много енергия като през цялото време дишахме и издишахме дълбоко - не, че може да си донесеш чист въздух в София, но все пак искахме да се възползваме от "белия дроб на Перник". Самото село Боснек ми се стори много приятно, имаше хубави къщи и хора, които работеха в дворовете им. И понеже не съм сигурна, че моите обяснения навсякъде са докрай точни и ясни, слагам линк към статия за мястото в Peika.bg.

Ако се чудиш накъде да се отправиш през уикенда, местност "Живата вода" е моята препоръка. С или без бебе, мястото е омагьосващо. Ако все пак си с бебе, бебеносенето (в ергономична раница) е много лесно и само на места има леки препятствия, но пък иначе нямаше да е интересно.

Ако искаш да ми препоръчаш друго чудно място в близост до София, можеш да го направиш в коментарите.