Приключения

Любимите Родопи отново ме призоваха. Този път към мистичния вход на Орфеевата планина, камъкът на познанието – Белинташ. Сакралното скално плато се намира между селата Мостово и Врата и сякаш наистина е портал към непознати светове.

Името Белинташ се среща и като Беланташ, Белънташ или още по-старото Бели таш. Думата „таш” от турски означава камък, а „белан” или „белин” идва от родопския диалект и се тълкува като бял, добър, мъдър. Смисълът обаче винаги е един и същ –  свързан с положителната енергия, която витае на скалите.

Казват, че целият триъгълник, който Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора образуват, е с изключително силен енергиен заряд. Смята се, че Кръстова гора е символът на сътворението, Караджов камък – портал към света на мъртвите, а Белинташ – апотероз на живота и единението на човека с природата.

Пътувам от Пловдив към село Врата, в което ще отседна. От него или по-скоро от махала Кабата се открива панорамна гледка към Белинташ и величествените Родопи. Разбира се, предпочитам първо да се разходя до скалното плато преди настаняването в хотела. Удобствата и родопските изкушения могат да почакат.

След село Врата следвам табелите за Белинташ. Асфалтът рязко преминава в чакъл, затова се разделям с колата на Чотрова чешма. Там има маси и пейки с навес. Може да си запалите и барбекю, но все пак бъдете внимателни и пазете планината.

Продължавам нагоре покрай табелите. След  30-тина минути спокойна разходка, придружена с неспокоен вятър, виждам голяма бяла църква. Преминавам край сергии с мед, билки, чай и родопски сладка. Погледът ми пада върху един дядо в стара войнишка униформа и фуражка. Той стои зад сергията и се подпира на един дървен прът. Изпреварва ме и поздравява пръв:

 – Добре сте дошли!
 – Добре заварили! – отвръщам аз – Как сте?
 – Добре. Дремя тук. Ей сега упътих една група. Значи само нагоре ще вървите и след 600 м сте горе на скалата.
 – Благодаря!
– Тук енергията е много хубава, светла.

След това ми обяснява набързо за Белинташ върху рекламна платнена торбичка със снимка на скалното светилище. Благодаря му и си казваме „До скоро!“.

Изкачвам се към Белинташ. Още малко и ще съм на скалното плато. От пътеката се разкриват цветни гледки към безкрайните Родопи. Есента вече си отива от планината на Орфей, но последните ѝ багри още не са отмити.

Сред тънките и високи дървета се открива гледка към съседните върхове. Скали с причудливи форми се появяват зад всеки ъгъл, стига само да имате малко въображение.

Захласната по творенията на природата, за малко да се блъсна в едно много старо дърво. То се изпречва на пътя ми, сякаш от нищото. Напомня ми на някой мъдрец. Заобикалям го и го разглеждам от всички страни. Наоколо има нападали листа. Виждам и жълти стотинки около ствола му. Навярно хората са ги нахвърляли, за да се върнат пак. Но така или иначе, няма как да не се върнеш на Белинташ.

Слънцето бавно пътува към своя залез и обагря всичко в позлата. Светлината рисува причудливи форми. Минавам покрай скални дупки и две големи ями, пълни с вода. После от дядото на сергията щях да разбера, че дори и в най-горещите дни ямите винаги са пълни с вода.

Виждам и двете скални халки. Легенда разказва, че на тях е бил завързан Ноевият ковчег. Странни лица, приличащи на пазители, са избълвани в скалите. Целият пейзаж е мистичен и необичаен.

Много митове и хипотези витаят около Белинташ, но въпросите, които остават след себе си, са много повече от отговорите. „Камъкът на познанието” още мълчи. Какво се е случвало на скалното плато? За какво се е използвало?  А може би продължава да изпълнява своето най-първо значение и днес?

Отвъд рационалните доводи  аз мога да ви споделя моето усещане. Топлина и спокойствие - това е, което усетих на Белинташ. Разбирайте дори и физическа топлина, която се разлива в тялото. И все пак почувствах и една тръпка на тайнственост, на нещо непознато. Светилище? Обсерватория? Портал към други светове? А може би и трите… За мен Белинташ  е енергия и вход към дълбините на човешкия разум и сърце, който ни е твърде рано да прекрачим.