Белите лястовици на държавната администрация
В България чиновник е мръсна дума. Тя е станала нарицателно за някого, който работи в държавна или общинска структура, не си мърда пръста по време на своя осем часов работен ден, но за сметка на това се оплаква колко е труден животът му и се мръщи на ниската си заплата. А работещите на гише са масово известни сред българския народ като груби, сърдити, мързеливи и некомпетентни, като всички тези качества биват събрани в думите "лелката на гишето". Ако попитате някой случаен човек на улицата, той ще ви каже, че "тия всичките са за уволнение и само стоят и нищо не правят" (цитатът е от реален човек, когото попитах какво мисли по темата, докато си чаках автобуса).
Щом едно нещо се приема като нарицателно и е достигнало размерите на стереотип, значи за своята масовост то следва да е вярно. Аз обаче съм противник на това всички хора да се поставят под общ знаменател и в този материал ще обърна плочата за една различна гледна точка. Ще си говорим за недооценените хора в държавните и общинските администрации. Онези, които са кадърни и се борят нещата да се случват, но са заклеймявани заради общата некадърност и безразличние на своите колеги.
Едва ли някой от нас, който е извън сферата може да има представа какво е чувството да се бориш срещу колеги, началници, които виждат в твоите очи някого, който прави живота им труден, защото се опитва да направи нещо. Не можем също да се поставим на мястото на хора, които са в това полижение, но обществото по презумпция мисли за тях, че са некадърни връзкари, които се опитват да се задържат в комфорта на позицията си до пенсия. През последната една година имах удоволствието да работя с десетки кадърни хора, които успяха да върнат вярата ми в институциите и да ми покажат, че има хора, които карат нещата да се случват в общата посредственост. Можете да разберете кои са, по това, че всички ги познават и търсят тях. Те обикновено са уморени от рабора, с тъмни кръгове под очите от недоспиване, но с усмивка приемат всяка добра идея и са готови да съдействат за нейната реализация, ако това им е по силите.
През изминалите 12 месеца, докато тясно работих с различни дирекции в община Варна, открих една много голяма бройка от тях на най-разнообразни места и позиции - в отделите по култура, младежки дейности, превенции, информационни технологии, администрация, общинска собственост. Те от своя страна казаха (а на по-късен етап го доказаха и с действия), че са готови да съдействат за всяка добра идея, но няма чак такава инициативност от страна на много организации. Тези "чиновници" инициират доброволчески акции като почиствания на плажове и раздаване на храна за бездомните. Освен това се опитват да съдействат с безплатни зали за провеждане на обучения, с намиране на лектори, предоставяне на техника и дори преглеждат проектни предложения преди да ги изпратите. И всичко това го правят с усмивка.
Точно тези хора имат голям принос за реализацията на всякакви проекти, благодарение на които се случват чудеса в различни области. Защото всяка организация, която е на зор и няма желание да се блъска в стената на държавната администрация, ги търси за съдействие. И те съдействат. Не знам какви усилия се изискват, за да се борят те самите със системата, но си го представям като да маршируваш в плаващи пясъци. Затова следващия път преди да поставяте етикети на някого, който не познавате и е част от дадена администрация (общинска или държавна), се замислете малко. Може да е човек от гореописаните.
Мисля, че е много важно да изясним профилa на тези хора. Те не са членове на дадена партия, а са експерти, които работят на оперативно ниво в отделните дирекции. И си късат задниците от работа. Може би, точно това е решението на проблема с неработещата администрация - привличането на млади експертни кадри без политическа обвързаност (но дори да имат - няма значение, ако вършат работа), които да влизат в системата и помогнат за задвижването на механизмите в институциите в полза на съответния сектор. Хубавото е, че този сценарий вече се случва. Бавно, тромаво, но се случва. Въпрос на време е да се видят резултатите.
