Защото избрах България

Белизар Маринов е стартъп ентусиаст и НПО радетел. Работи като анализатор в инвестиционния фонд Eleven и е съосновател на Асоциацията на българските лидери и предприемачи - ABLE. Обича пътуванията и активностите сред природата. Определя се като добър човек, но ако един ден възмездието го застигне, то ще да е заради някоя зле премерена проява на саркастичен хумор.

Запознайте се с историята на един млад мъж, останал в България след ироничния шамар на съдбата.

Белизар: През 2010, видиш ли, се озовах на една краткосрочна предприемаческа програма в Щатите с още 29 български студенти като мен. Беше ми първото самостоятелно задгранично пътуване и се оказа горещо лятно приключение със страхотни хора. Тогава не подозирах колко още много истории ни предстоят с някои от тях.

Обратно в София постъпих на първия си работен стаж в една банка. Разговаряйки с колегите си, установих, че дори привидно скучните сред тях, сметнаха тогавашните ми планове за магистратура в същата специалност и същия университет, за „претопляне на стара манджа“. Чак ми се развали апетитът. До края на стажа основното ми занимание стана да ровя сайтовете на чуждестранни университети - нали и без това нищо не ми даваха да правя в офиса.

12 месеца по-късно пътувах към новия ми университет в Холандия. Бях много доволен от себе си и заради щедрата магистърска стипендия, за която се преборих. В България оставих моите приятели от американското лято, с които тъкмо бяхме основали нещо, което нарекохме Асоциация на българските лидери и предприемачи (ABLE).

Годината, прекарана в Холандия, за мен беше много ценно изживяване. Университетът в Тилбург беше чудесен, но освен наученото там, имах нужда и да изляза от познатата зона на комфорт. Холандците са приветливи, но могат да бъдат студени като хора. Животът на чужденец винаги си идва със своите предизвикателства. Най-щастливият ми момент там беше, когато заведох приятелите ми на мач на националите и ние наистина ги бихме тези прехвалени лалета насред Амстердам. Оттогава имам някаква особена симпатия към тях.

Исках началото на професионалната ми кариера да бъде в банковия бизнес и да е в чужбина. Не изпълних нито едно от двете. Но в ретроспекция, ако това е провал, то той беше един от най-удовлетворителните. Вместо това се върнах в България и станах част от борда на ABLE.

По онова време организацията беше пораснала до 100 души и тъкмо дадохме старт на програмата ABLE Ментор. Чрез тази инициатива срещаме гимназисти с ментори от различни професионални направления, като ги насърчаваме в продължение на три месеца да работят по техен проект. Благодарение на програмата, ученикът усвоява работни умения, намира нов ментор и приятел и разбира какво е да прекара един ден в обувките на професията, която си е набелязал.

Днес ABLE е сдружение от 200 души с редица обществено насочени проекти в подкрепа на ценностите на предприемачеството, доброто лидерство и активното гражданство. Много се радвам, че нашите проекти допринасят за хората в повече от десет български града.

Другото начинание, което ме отказа да гледам извън България е Eleven. За мен това е едно от най-вдъхновяващите професионални занимания, а да го практикувам в международна среда, докато съм базиран в България е перфектната комбинация. За последните четири години в Eleven сме подпомогнали и финансирали 100 стартъп проекта на едни от най-умните и предприемчиви хора, които познавам. От вълшебна боя за стена до безпилотни самолети.

Много мои приятели останаха в чужбина. Виждам, че за тях, често денят се свежда до това да ходят на работа, да пият бира с колегите и да се борят със забързаното ежедневие на човек ,който се доказва и расте в кариерата. Аз избрах да бъда в България и да работя, да доброволствам, да се веселя и да правя други луди неща с хора, които са лидери на промяната и искат много, защото дават много.

Вярвам, че човек може да бъде щастлив както тук, така и в чужбина. Но и на двете места е ключово да откриеш начинанието, което те вдъхновява и подходящите съучастници. Заплащането далеч не може да бъде техен заместител.

За мен човек винаги трябва да търси и да дава шанс на новите неща, дори с риск да не му харесат. Ако не бях сред своите приятели, вероятно нямаше да ми се случват чудати работи като това да ям насекоми, да скоча от самолет или да се върна в България

Аз нямам точен план за бъдещето. Не от страх да не се разочаровам, а от стремеж да не се ограничавам.

Ако имам послание, то би било да се заобиколите с хора, които са по-луди от вас, иначе току-виж никога не сте открили къде е границата на собствените ви възможности...

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.