Сцената

Автор на това прекрасно стихотворение е Пламена Чалъкова.

Без гориво

Пътуваме със спомени във времето, минаваме през хиляди съдби, усещаме следите върху себе си от всички дестинации, уви.. Решени да открием кътче, където са се съберем- душа и тяло, поглед и простор, мечтаейки за утрешния ден..

И търсим, плаваме, летим, докоснати от чуждата мечта в желанието да творим губим простотата на света. Объркани в трафика безкраен всичко чуждо е мечта, минавайки през пътища трънливи, копнежът е единствена врата.

Душата сякаш няма спирка, тя не вижда светофар, върви напред и търси смисъл защо, кога и кой я е предал. Тя не вярва в разписания и знаци, в празен куфар и резервоар. Тя има за гориво тежки рани, които са й картата безкрай...

И след лутането шеметно и диво, сърцето, изморено от следи, от времето безкористно отминало мисли от къде е минало преди...

И вижда път, но равен- ни отъпкан, ни покорен.. Душа, летяща и неспирна- тя не спазва пътни знаци, ни въздушни, правила не знае, само търси...

Търсейки безмерно всичко свято, раздавайки и грам, и килограм, решена да повей със своя вятър лети без крила, понякога и без резервоар..