Автор на това прекрасно стихотворение е Пламена Чалъкова.
Без гориво
Пътуваме със спомени във времето,
минаваме през хиляди съдби,
усещаме следите върху себе си
от всички дестинации, уви..
Решени да открием кътче,
където са се съберем-
душа и тяло, поглед и простор,
мечтаейки за утрешния ден..
И търсим, плаваме, летим,
докоснати от чуждата мечта
в желанието да творим
губим простотата на света.
Объркани в трафика безкраен
всичко чуждо е мечта,
минавайки през пътища трънливи,
копнежът е единствена врата.
Душата сякаш няма спирка,
тя не вижда светофар,
върви напред и търси смисъл
защо, кога и кой я е предал.
Тя не вярва в разписания и знаци,
в празен куфар и резервоар.
Тя има за гориво тежки рани,
които са й картата безкрай…
И след лутането шеметно и диво,
сърцето, изморено от следи,
от времето безкористно отминало
мисли от къде е минало преди…
И вижда път, но равен-
ни отъпкан, ни покорен..
Душа, летяща и неспирна-
тя не спазва пътни знаци, ни въздушни,
правила не знае, само търси…
Търсейки безмерно всичко свято,
раздавайки и грам, и килограм,
решена да повей със своя вятър
лети без крила, понякога и без резервоар..
