Личностно развитие

Първоначално имах идея тази статия да се казва "Хората, които ни изморяват и книгите, които ни спасяват", но тъй като е вдъхновена от всички класации за "10 книги, които ще променят живота ти", реших да оставя сегашното заглавие.

Всички отговори, които си търсил, търсиш или някога ще търсиш те чакат на страниците на някоя книга. Дали ще ги намериш (особено в правилния момент) е друг въпрос. Но има книги, които ни помагат да разберем по-добре себе си. И това са... всички книги, просто в различна степен. Книжната терапия е любимата ми форма на самотерапия или поне тази, която практикувам най-дълго. Защото винаги когато се изморя от света, от хората или от себе си, книгите са там, за да ме спасят. И го правят без да се натрапват, по една страница и понякога дори по едно изречение на ден. 

Десетте книги, които избрах да споделя с теб са такива, които клиширано можем да наречем "мехлем за душата" (или по-неклиширано - крем "Здраве" за душата). Книги, които успокояват, обнадеждават, показват (без да сочат), разкриват ни тайните си, за да отключим своите. Не знам дали точно тези 10 книги ще променят живота ти, но ако имаш нужда от утеха, от лъч светлина, от вяра в човечеството или в собствените си възможности, и най-вече от това някой да те увери, че не си сам в мислите и чувствата си - това може да са твоите книги. В произволен ред.

Край никой път, Мия Коту

Нещо повече от магически реализъм, Мия Коту (бял писател мъж от Мозамбик) ни повежда на пътешествие из дебрите на африканската душа. Книгата всъщност е два сборника с разкази - на ръба между вълшебното и ежедневното, проницателни, неочаквани, често свършващи рязко и безцеремонно, оставящи те с мислите ти. Бих могла да цитирам половината книга - изреченията често се набиваха в погледа и главата ми, толкова много пъти просто ги гледах втренчено. Уж простички неща, а гениални. Като това:

Моят старец бягаше през девет сърца в десето, далеч от тъгата. 

20 смайващи цитата от книгата може да прочетеш ТУК.

Голямата панда и Малкия дракон, Джеймс Норбъри

Всички имаме нужда от книги, които съдържат малко думи, но носят много смисъл. Книги, които подреждат Вселената вътре в нас (имам усещането, че звуча като песен на Антибиотика). "Голямата панда и Малкия дракон" е вдъхновена от будистката философия и точно затова хем звучи познато, хем успяваш да откриеш нещо ново. И вярвам, че с всеки вследващ прочит ще е така. Героите ми напомняха на Мушу от Мулан и Кунг-фу Панда и заедно с тях се отправих на кратко пътешествие към себе си един обед преди да заспя. Илюстрациите са разкошни, а след като я завърших наистина усетих вътрешен мир. Много мъдрост, щипка хумор и глътка спокойствие - смея да твърдя, че точно от това има нужда всеки един от нас по-често, отколкото си мислим.

Consolations: The Solace, Nourishment and Underlying Meaning of Everyday Words, David Whyte

Какво дълго заглавие, а? Книгата се състои от кратки есета за различни думи като тъга, приятелство, любов, амбиция, загуба. Има и неочаквани думи като Истанбул например, но всяка дума в тази книга е утеха и ти казва, че е ОК да си човек. Написана поетично, без да е поезия, изреченията те изпълват с такова безметежно спокойствие, че ти се иска да потънеш в страниците. Тази книга е подслон във всяка душевна буря и бих я препрочитала отново и отново. А най-хубавото е, че няма начало или край - всяко есе е отделен кратък разказ, който не е съврзан с останалите и носи своя собствена енергия. Истинска храна за душата.

Годината на дивия заек, Арто Паасилина

Чела съм и двете книги на Арто Паасилина, издадени на български и бих прочела всяка следваща. Защото носят сходно усещане, което е едновременно неудобно и така добре познато. "Годината на дивия заек" е книга за бягството и свободата. Прочетох я преди години, в момент, когато много исках да избягам от всичко и всички (и особено от себе си) и на моменти книгата ми напомняше на "Алексис Зорбас", но сканинавското в нея все пак успява да я направи много различна. Понякога ми беше смешно, друг път тъжно, но най-важното е, че преживявах ситуациите на героя и това ми помогна сама да си помогна.

A Psalm for the Wild-Built (Monk and Robot #1), Becky Chambers

Казват, че Беки Чеймбърс е съвременният Клифърд Саймък, а аз понякога мисля, че е последният автор на научна фантастика, който вярва в светлото бъдеще на човечеството. Поредицата ѝ "Монах и Робот" (която много се надявам да издадат на български!) разказва за чаен монах - нещо като психотерапевт, който ти прави специален чай и изслушва проблемите ти - и срещата му с робот в гората, която води до странно приятелство. Но самата повест (тя е доста кратка) е форма на терапия, тъй като търси смисъла на съществуването, на самите нас, изследва природата на хората и в крайна сметка създава едно усещане за вътрешен мир след като затвориш и последната страница. Прочетох книгата покрай началото на войната в Украйна, когато чувството ми за тревожност беше изключително обострено и имах проблеми със съня - тази книга ми донесе утеха в турболентен момент, а най-хуабвото е, че има и втора част (която умишлено си пазя за правилния момент).

Бъди Еднорог и гледай на живота от хубавата му страна, Сара Форд

Това всъщност е цяла поредица оптимистични книжки, подходящи за ежедневна употреба. Аз имам тази за еднорога и понеже в един момент беше любима и на Игинатора (тя всъщност не е детска, но всеки може да се припознае в нея) съм я чела милион пъти. Всички сме еднорози - неповторими, смеещи на собствените си шеги, гледащи голямата картина, благодарни, че не сме настъпили някое ако. Това е то - да си еднорог невинаги е лесно, често е нелепо, но пък никога не е скучно! А най-важното е, че еднорозите сме повече, отколкото мислим и не е лошо да си го припомняме.

Книгите, които погълнаха баща ми, Афонсу Круш

Освен, че е книга за книгите (и едва е книга - все пак е под 100 страници), "Книгите, които погълнаха баща ми" е пълна с притчи и поуки. Признавам си, че когато чух откъс от нея по време на "Нощ на литературата" си представях нещо различно, но в крайна сметка (и въпреки това, че от време на време навява усещането за книга на Хорхе Букай) не бях разочарована. Не е лековата, не е предвидима и повдига важни въпроси, които си задаваме. Освен това има страхотни изречения, а това е важно, защото хората наистина сме напревени от истории. И докато пишем своите, често намираме себе си в чуждите.

A Velocity of Being: Letters to A Young Reader, Maria Popova

За мое голямо съжаление на български е издадена друга книга на Мария Попова (която реално е написана от нея, докато тази е със събрани писма). Това е книгата за която най-често съм говорила понеже е обяснение в любов към четенето. Защото книгите са били и продължавата да бъдат тези, които изграждат вътрешния ни свят, ценности и лутания. Една от малкото книги, които действително съм препрочитала и са ме спасявали отново и отново. Между страниците на „Velocity of being“ се крият 121 писма от вдъхновяващи хора – писатели, поети, музиканти, учени, артисти, предприемачи. 121 човека, които разбират. Разбират и споделят своя читателски опит и как книгите са променили живота им. А често дори са го спасили. Точно както моя. Повече за книгата може да видиш ТУК.

Себастиан и Тролът, Фредрик Бакман

Запалените (по)читатели на Бакман ще ти кажат, че всички негови книги са терапевтични, но аз не съм чела всичките и съвсем умишлено избрах тази. То не е книга дори, а съвсем кратък разказ за депресията. Прекрасно написана история за важността на чувствата и разбирането, която отнема минути за четене, но остава с теб задълго. Ако ѝ позволиш, разбира се.

Изкуството има значение, Нийл Геймън

Когато търсим себе си, изкуството е там, за да ни помогне и насърчи в търсенето. Там е и Нийл Геймън, под най-различни форми. Мисля, че "Океанът в края на пътя" е може би по-подходящата книга за тази статия, но я започнах в грешен момент и тепърва предстои да я прочета (някога). Затова пък "Изкуството има значение" е много важна книга. Защото имаме нужда от идеи, имаме нужда от провали, имаме нужда от хора, които да говорят открито за всичко това. Накратко - имаме нужда от Нийл Геймън. Или поне аз имам.