Биологията доказва как всички сме свързани
Въпреки че всички сме уникални индивиди, животите ни са част от динамична мрежа. Всеки от нас влияе на тази мрежа и обратното - всички сме заедно в това.
Има много примери за това как сме свързани един с друг - чрез семейство, работа, общност. Но един важен фактор е общата биология, която ни свързва. Можем да се различаваме по външен вид, но телата ни работят еднакво. Освен биологичните ни прилики, ние споделяме и животите си един с друг. Да вземем например кислорода. Вдишаният кислород О2 използва калориите и ги преобразува в гориво за клетките ни, като в този процес произвежда въглероден диоксид CO2, който издишаме като вторичен продукт.
Нека си представим, че се разхождаме из гора. Повечето кислород, който вдишваме, е от дърветата и растителния живот, но как те са го произвели? И други хора са се разхождали из гората и са издишвали въглероден диоксид. Дърветата, зареждани от слънчева светлина, го абсорбират, за да го преобразуват в целулоза. След което кислородът се отпуска от въглеродния диоксид, който хората са издишали, и така продължава цикълът между хора и растителен живот. Това означава, че кислородът, който дишам, за да оцелявам, е използван и преди от някой друг и ще бъде използван от друг и в бъдеще. Кислородът постоянно бива рециклиран, като всеки от нас се нуждае от 500 литра на ден. Оказва се, че биологично не можем да оцелеем, ако не споделяме, а то и остава във времето.
Този пример доказва и колко силно сме свързани с растителния живот. Но също така сме свързани и с морския свят - близо половината кислород на планетата идва от фитопланктон от океаните. Фитопланктонът пък зависи от движението на големи животни като китовете. Когато нещо обърка този цикъл, например изсичането на гори или ловът на китове, споделяме проблемите, които следват. Когато обаче ги защитаваме и се грижим за тях, сме възнаградени за това.
Каквото повикало, такова се обадило.
Кислородът е просто един пример от всички, които показват, че сме свързани един с друг. Същото важи и за водата, желязото, азота и още други. Превръща се в една деликатна и крехка система, когато добавим и всички насекоми и животни, с които сме свързани.
Споделянето е по-важно, отколкото си мислим. И за да не разрушим системата, трябва да се водим от два принципа: да бъдем мили и да уважаваме различните роли на другите и да бъдем мили към себе си, за да се съхраним.