Успелите споделят

Здравей, как се казваш,от къде си и на колко години?

Казвам се Бисер Вълов, израснал съм в град Сливница и в момента съм на 25г.

 Къде си учил и какво си завършил? Доволен ли си от образованието, което получи?

Завърших средно образование в Сливница, след което записах бакалавърска степен „Връзки с обществеността” в СУ. По-късно завърших и магистратура по „Публична комуникация” отново в журналистическия факултет на СУ. Трудно е да се каже, че съм доволен от образованието си – за съжаление в България то все повече се отдалечава от съвремието. Имам предвид най-вече липсата на реформи в изучаваното, остарелите източници и преподавани теми, липсата на достатъчно технологии, които да улеснят преподаването и най-важното – да го направят по интригуващо и привлекателно. Темата е много дълга и не ми се иска да категоризирам, защото в страната ни има и положителни явления, както и професионализъм. Средното ни равнище обаче е доста ниско и може да се промени само с въвеждането на подходи, които да пораждат интерес за нови знания. Един от тях винаги е бил сблъсъкът с практиката. Аз казвам често, че съм бил съвсем за кратко студент, защото прекарах почти всичките си студентски години, работейки по реални проекти.

С какво се занимаваш в момента?

От няколко месеца управлявам своя дигитална агенция, сбъдвайки своя мечта. Преди това работех 6 години в една от топ PR агенциите в България – APRA Porter Novelli Group. Там започнах като стажант и в последствие достигнах до ниво, на което управлявах дигиталните услуги на агенцията и отговарях за стажантската й програма, привличаща млади таланти. Истината е, че повечето си знания получих през периода си там пряко или косвено. Срещнах практици, които ми помогнаха да науча много за комуникацията и винаги ще ги уважавам заради тази ми роля за развитието ми.

Защо избра да останеш да се реализираш в България, а не в някоя икономически по-развита страна?

Днес светът е отворен и това е решение, което взимаме буквално всеки месец. Нямаме точно определени периоди от живота , през които се отварят изходи за „бягство”. Казвам го, защото често чувам някои хора да говорят със съжаление за пропуснати възможности да живеят по-добре някъде другаде. Човек просто трябва да умее да създава стойност за другите около себе си. А днес този кръг включва целия свят. Ако намерим своята цел и способности, можем да ги реализираме от множество места. Значението на локацията е в личната ангажираност на всеки човек. Той прави избора си къде да бъде физически и да вложи усилия в подреждането на общия социален хаос. Ние сме родени тук и чувствам, че трябва да помогнем в подредбата на света, който са ни оставили предишните поколения, без значение дали е добър или лош. Ставаме все по мобилни и пътуващи, затова обръщам внимание, че ключовата дума е ангажираност. На мнозина може да им звучи наивно, че аз не търся най-спокойните и уредени места. Една от най-ценните черти на Балканите е хаосът. Във всяко отношение тук усещането е за поне лека неподреденост и конфликтност, без значение дали говорим за отношения, работа, битие, дизайн или изкуство.

Според теб на какво трябва да наблегнат младите хора, за да имат шанс за реализация в България?

Да проявят ярка индивидуалност (българите я имаме вродена), да вярват, че талантът се разкрива само на търсещите и да развиват своето любопитство и вяра в хората. Те ще ги изведат до всяка цел, която посмеят да си поставят.

Какъв според теб е най-големият проблем в момента в страната ни и какво решение би предложил за него?

Исторически погледнато, основният ни проблем са стереотипите, породили се от тежката ни съдба като народ – да бъдем по-дълго под робство, отколкото свободни. Да нямаме истинска аристокрация или представа за лидери, да сме свикнали да се адаптираме постоянно към силните на деня, да чакаме възможност за действие, която може и да не дойде, да вярваме преди всичко в парите. Иска ми се младите възможно най-скоро да се освободят от ограничаващите вярвания и мъдрост на старите поколения, които са нерелевантни към живота днес. Да бъдат по-смели, решителни, да си поставят високи цели и да вярват в значимостта си. Време е да оценим трезво ситуацията и да преразгледаме авторитетите си. В тези времена са нужни хора, които да дават реален пример за младите. Сравняването със стойностни хора в собствената ти среда е мощен мотиватор, който може да промени живота на хиляди млади хора. Иначе всички сме чували, че в царството на слепите и едноокият е цар.

Какви перспективи за развитие виждаш в станата ни в близките няколко години?

Аз съм в сегмента на комуникациите и технологиите и съм сигурен, че там има много възможности. Но нека го формулирам така – най-добрата перспектива е да започнем да ценим и развиваме младите си таланти, които се чувстват несигурни и подтиснати тук. Ако го направим, те ще реализират останалото, докато гонят мечтите си.

Завърши с любим цитат или обръщение към читателите.

Големите промени в живота на човек винаги се случват за мигове. Също както идва и си отива животът. Ако просто чакаме добрите времена да дойдат, ще почакаме дълго.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.