От сърце

Сутрин когато реша да пътувам с автобуса до работа (вместо да се насладя на една сутрешна разходка) много често попадам на възрастни хора, които пътуват до някое село, за да си отидат на дворното място или къщата и да свършат малко работа. Още първият път ми направи впечатление, че между тях и останалите пътуващи, мнозинството, от които по-млади, има няколко съществени разлики, които могат да бъдат очевидни, ако човек избере да не ги игнорира. Прави впечатление колко топли и усмихнати са старите хора - те винаги са мили с кондукторката, държат се учтиво и дори им става неудобно, че ти създават дискомфорт, когато им предложиш мястото си, за да не пътуват прави.

Точно днес в малко по-пълен автобус една усмихната баба тръгна да слиза с думите "Поне няма да ви създавам повече дискомфорт" и пожела приятен ден на пътуващите. Не знам за вас, но аз съм готов всеки ден да пътувам с градския транспорт, дори в разстояние на една спирка, за да имам удоволствието да срещна такива ХОРА (големите букви не са грешка) в своето ежедневие. В едно време, когато мрънкането е основна дейност в живота на българина, може би е добре да се замислим, че мнозинството от хората, които живеят при най-лоши условия в тази държава ходят усмихнати и се държат дружелюбно с другите. Мисля, че това е един ценен урок, който можем да научим от тях.

Разбира се, далеч съм от мисълта, че всички са такива. Със сигурност има и възрастни хора, които се оплакват и гледат лошо и сърдито. Нека обаче вземем пример от другите. Нека намерим сили да се усмихваме, когато ни е трудно, да можем да кажем блага дума на непознат, дори да не сме в добро настроение. Така ще направите услуга и на себе си и на другите и ви обещавам, че денят ви ще стане по-хубав. А и в крайна сметка никога не знаете - може някой/я да се влюби именно във вашата сънена усмивка сутрин в градския транспорт.