Интервюта

Това е част от необикновената история на една светла личност, която обаче е опознала и тъмната страна на живота. Жена, която вярва, че всеки човешки живот е изпълнен със смисъл. Липсата на комуникация, убедена е тя, е проблем, защото ако човек сподели своето неспокойство, винаги ще му бъде подадена ръка.

Диана Дойчинова е благотворителен мисионер в Кения. Българката е носител на промяната и надеждата, от които децата в Африка се нуждаят. Тя ходи дълбоко, дълбоко в саваната, заедно с децата, 4 часа, за да могат те да пият вода и да им направи чай. През 2021 г. създава Every Day Care for Africa (EDCA). Установява се в Кения, за да осигурим реална промяна и устойчиво развитие за стотиците деца-сираци, които просто чакат някой да им даде шанс.

Когато проведохме разговор преди няколко дни (вечерта, за да има тя по-добър достъп до интернет), Диана ми разказа с огромен ентусиазъм за децата, за които се грижи в Кения, за бъдещи проекти в тяхна подкрепа и не пропусна да изрази благодарността си към всеки, който е помогнал, въпреки че не спира да търси доброволци. Сподели ми, че става сутрин и просто се чувства добре, защото е открила своя смисъл. Тя нарича своята религия Любов, а за децата, които са далеч и за които нашите ежедневни дарове са утопия, тя с надежда ми каза: Нека не забравяме, че те съществуват!

Вие сте пътешественик, гражданин на света, обиколил безброй места, но как Африка се превърна във Ваш дом?

Здравейте, Гери и Приятели. Да, пътешественик и авантюрист съм. Когато бяхме малки с брат ми, родителите ни ни водеха всяка ваканция до някое историческо място в България, а после и аз водех моите деца. В началото на века напуснахме родината. Живяхме в Испания, а после в Ирландия. Неочакван развой на събитията промени тотално живота ми.  За бога, кой може да очаква за по малко от година да си отидат от този свят трима от най-близките му хора?

През 2015 г. мама почина внезапно, а 6 месеца по-късно сина ми си отиде от свръхдоза хероин. Съпругът ми беше диагностициран с рядък тип мозъчен тумор и малко след това и той си тръгна от този свят. Дъщеря ми живееше в Испания. Аз останах съвсем сама и не знаех какво да правя със себе си. Приятели и роднини очакваха да завърша в психиатрична клиника. Раздадох всичко, от колата до хилките за тенис. Сложих няколко парцалки и едни резервни маратонки в един куфар и тръгнах нанякъде. Не ми се говори за това. Само един Бог знае как оцелях. Причината беше дъщеря ми.

Изправих се, заминах за Индия. Това пътуване беше като санаториум за мен. Отсядах в ашрами, храмове, домове за сираци за по 2-3 дни, за да си изпера дрехите, да си заредя телефоните и лаптопа. От 2011 г. инвестирам в криптовалута и това ми позволява да се издържам. Това беше и причината да стъпя на африканска земя.

Как човек преминава от страха към свободата?

Как ли?… Никога не съм била от страхливите. Поемала съм много рискови стъпки и продължавам да го правя. Сама бяла жена в Африка не е шега работа. Но като помислиш, човек, който е преживял подобни катаклизми, човек, на който и до момента цялата собственост се побира в един куфар и една раница с мобилен телефон, лаптоп, батерия, фотоапарат и няколко кабела… Какво може да го изплаши?

Гледам на живота по съвършено различен начин от повечето хора. Била съм и в шестзвездни хотели, живяла съм и саваната без ток и вода. Екстремните условия не ме плашат и това по никакъв начин не променя моята персоналност. Не ме вълнуват маркови дрехи или шикозни автомобили. Вярвам, че доброто е заразно.

Правя нещо за някого и го забравям. И обратното, ако някой се отнесе недружелюбно, смирявам се, прощавам и продължавам напред и нагоре. Всеки си има проблеми и никога не знаем през какво минава даден човек в момента. А свободата, Санчо… Свободата е състояние на ума и няма нищо общо с географската ширина, държавата, в която живееш, климата или хората около теб.

Какво означава да нямаш по тези места?

Добър въпрос. Съвършено различно от понятието в Европа и изобщо в развитите страни. 75% от населението живее в селски райони, в саваната, в пустинни райони в калени колиби БЕЗ течаща вода и без електричество. Посудата често е една тенджера, пластмасови чинии и чаши. Прибори не се ползват даже и в училищата, в които имам проекти. Вода се носи от километри! Готви се на огън и няколкочасово и ежедневно занимание е събиране на съчки и клони. Основната храна е гъста царевична каша подобна на качамак и понякога нещо подобно на спанак. Децата гледат една близалка, както децата в развитите страни гледат един таблет. Наистина е много трудно да си го представи човек. Аз пребивавам по тези земи почти 7 години и все още има неща, които ме разплакват.

Децата са много, ама наистина много ученолюбиви. Мило и драго дават, за да ходят на училище.  Уж е задължително образованието, но много деца нямат възможност. В Кения и в цяла Африка всъщност, 95% от училищата са частни и платени. Държавните са уж безплатни, не плащат такса, но униформи, учебници и тетрадки на повечето места се плащат дори и частично.

Темата е дълга, мизерията безумна, един кат дрехи е всичко, което децата имат. Обличат ги в събота и неделя за да изперат униформите.  Храната е еднообразна и недостатъчна… правя всичко, което е по силите ми за да подобря живота на сираците, а те са много. Имам нужда от помощ.

Създавате фондацията EDCA и сте помогнали на стотици деца-сираци, които днес ви наричат Малайка, което означава ангел. Какви още промени искате да се случат в живота на децата в Кения?

Аз съм благотворителен мисионер в Кения. Желанието ми е да сменя цялата концепция за Благотворителност, защото стария модел отдавна не работи.

Ето какво имам предвид. Има много дарения, които постъпват в Африка. Повечето организации от развитите държави правят дарения, защото се приспадат от таксите. Дотук добре. В това няма нищо лошо, но първо, голям % не стигат до предназначеното място и второ, няма възпитателен ефект. Построява се нещо, но никой не учи тези хора как да поддържат построеното. Било то училище, клиника или кладенец. Скоро след това всичко се разрушава и замира.

Каква е разликата в моите проекти? В проектите създавам различни източници на доходи. Това са малки кръжоци, където специалистите, като шивачи, бръснари/фризьори, младежи, които са компютърни/киберексперти, обучават децата от училището на тези занаяти и в същото време предлагат услугите си на хората от района.

Проектите ми са в много селски райони, с многобройно население, където хората трябва да ходят до близкия град на 1 час с мотор за да си направят едно фотокопие, да сканират документ или да се подстрижат. 

Желанието ми е да покажа на деца и учители, че не трябва да чакаме само на дарения, а всеки да допринесе с каквото може. Така, когато проекта е завършен, те вече знаят как да поддържат тези уъркшопове/кръжоци и да генерират доход за училището. В същото време, децата научават занаяти. Също обръщам голямо внимание на модерно, вертикално земеделие, построяване на парник, защото те са деца от селскостопански райони и голяма част от тях няма да продължат обучението си.  Животоспасяващо е да имат знания в някоя професия.

Вярвате, че винаги на пътя ни се появява някой или нещо, което може да ни помогне. Кой подаде ръка на вас и фондацията ви и как хората могат да ви помогнат?

Вярвам! Вярвам, защото когато правиш нещо от сърце, особено ако ползите са за голяма група от хора, тогава цялата вселена идва на помощ.

Бог изпраща правилните хора, за да продължим успешно своята мисия. Един кладенец е 15 хиляди долара. Успявам да ги намеря чрез приятели, познати и  напълно непознати. Доброволците, които вече са видели реалността, разказват и предават историята на техните приятели. Правят базари с неща от Кения, изложби със снимките на децата. Всеки участва както и с колкото може. Прехраната на 1 дете на ден е около 1 лев. И дарение от 10 лева е добре дошло. Важното е да е от сърце.

Как разказвате на децата в Кения за България?

Те са много любопитни и любознателни като всички деца по света. Обичат да гледат исторически филми заради дрехите на нашите царе.  Онемяват от Мистерията на българските гласове.

Африканските деца възприемат най-лесно чрез музиката. Показвам им видеа с български танци и песни. Много се впечатляват от чистотата по улиците. Преди няколко месеца, твърдо реших да взаимствам инициативата Капачки за бъдеще в Кения. Разговаряме с Лазар Радков и хора от екипа му, те ми дават наставления и ме насърчават. Даже направиха пост на тяхната страница във ФБ. Вместо кувьози, реших да дълбая кладенци с парите.  Показвам на децата дните, в които се събират капачките в градовете и по-големите много се запалиха да ми помагат.

Проблемът с пластмасата в страната е огромен! Ще трябват години за да го овладеем. Много им е трудно да разберат как така от пластмасови бутилки намерени на боклука могат да се дълбаят сонди, но с времето ще разберат.