Успелите споделят

Тя е очарователна! И не чака коледните празници, за да направи света по-красив. Тя е основател и председател на Фондация "Подарете книга" - инициатива, която насочва енергията си към децата от домовете. И ги среща с личности, които се превръщат в техни приятели.

Това води и до много отличия. Част от тях - грамота „Човек на годината” на БХК, включена е в „30 до 30” на списание Форбс, „40 до 40” на Дарик Радио и има номинация за „Жена на годината”.

Съвсем скоро ще ни разкаже какво става с времето, когато го подаряваш. Това ще се случи на Форум КЛЮЧ. Сега обаче се запознайте с нея...

Сменила си много професии до момента. Защо и колко смелост е нужна?

В момента работя в HR компания и още повече разбирам, че в модерния свят уменията са водещи, а не длъжностите. Веднъж развил определени умения, търсиш работа, или работата те намира. Работа, за която имаш уменията да се справяш.

При мен всяка смяна на сферата на работа е била логична, защото всяка една от позициите ме е учила да бъда добър мениджър и още по-важното - да се справям с нови ситуации

Ти си основател и председател на Фондация "Подарете книга". Разкажи ни повече за вашата дейност?

„Подарете книга“ всъщност не подарява книги, а подарява време. Ние сме доброволческа организация, която помага на деца, които живеят в институция да намерят приятел. Онзи значим възрастен, който ще им бъде опора, но и пример.

Вече почти 8 години правим това и сме помогнали на много доброволци да помогнат на дете – всеки месец 150 доброволци пътуват с организиран от нас транспорт до 14 институции в цялата страна. Отиват да видят своите приятели – децата.

Най-хубавото е, че дори да преместят детето в друг дом, доброволецът следва детето и започва да посещава новото място – както е нормално да се случи при приятелствата.

Както обичам да казвам, искам така да помагаме, че дори утре да закрият фондацията, приятелствата да останат, и те остават. Значи са истински.

Кое е най-ценното, което научи при работата си с доброволци?

Научих, че правилото за баланс в света е вярно. Колкото и да даваш като доброволец, винаги получаваш много в замяна. Радостта, че си помогнал е първият животворен елемент. Вторият е удоволствието от това да си заобиколен от добри хора.

Когато седиш в един от нашите бусове, пътувайки до децата, виждаш 15 различни човека около теб – различни по възраст, образование, професия, интереси, разбирания. Общото е, че всички те са отделили тази си свободна събота, за да помогнат на някого.

Ей така са тръгнали, ‘щото така!‘, и това те зарежда толкова много. След такъв ден дори и да срещнеш смръщени лоши хора, пак си казваш "е, аз пък какви яки хора видях днес".

Ще бъдеш един от лекторите на Форум КЛЮЧ. Каква тема ще представиш?

Темата ми е „Времето става повече, когато го подаряваш“ и без да издавам много ще загатна, че стъпва на концепцията, че ние помним само дните, в които ни се е случило нещо значимо. Това в известна степен значи, че ние живеем повече в едни дни и по-малко в други. За това ще говоря на форума, с много истории и малко формули.

А на теб за какво никога не ти остава време?

За толкова много книги, които искам да прочета. Книгите също са концентрирано време и можеш да вземеш толкова от тях, само седейки си на дивана. Ех, чак като говоря за това и ми става приятно. Все съм си мислела, че ако имам всичкото време на света да изчета всички важни книги, ще мога да реша всички проблеми, но пък нямам и това е интересното на играта.

С кое свое постижение се гордееш най-много?

Гордея се, че когато наивната идея с подаряването на книги не потръгна и звучно си ударих главата в стената, не се отказах. Някак от удара дойде проблясъкът и идеята за приятелството, и тя работи с пълна сила и до днес.

Каква е първата мисъл, с която се събуждаш сутрин?

„Ех, ако имах още час-два да поспя….“

А последната, преди да заспиш?

Няма последна мисъл, кънтят стотици мисли, задачи и планове, докато не се изморя да мисля и заспя радостна, че ги има всички тези мисли.