Успелите споделят

Блажка Димитрова безспорно е един от агентите на доброто. Социален предприемач от гимназиалните години веднага след дипломирането си в университета, тя започва като преподавател по програмата “Заедно в час”, паралелно развива академия за деца предприемачи, а преди няколко години стартира и “Благичка – кухня с кауза” – кетъринг компания, в която работят младежи с увреждания и в неравностойно положение и която се стреми да не изхвърля боклук.

Сред последните й проекти е сдружението "Нулев отпадък - България", което с различни инициативи и обучения, насочени към широката публика, частния бизнес и институциите, промотира намаляването на количествата отпадък, които безразсъдно създаваме в ежедневието. Поканихме я да ни вдъхнови с някои от основните си каузи и принципи в проектите, които развива… 

Разкажи ни за себе си – изглежда доста отдавна си избрала пътя си в полза на обществото…

Още като студентка желаех да правя нещо, което директно да има ефект върху обществото, в което живея. Животът ми като учител и работата ми с учениците ми показаха, че това, в което съм истински добра и което ме прави истински щастлива и удовлетворена, мога да намеря в социалния сектор. 

Как се роди идеята за Кухня с кауза? 

В “Благичка – Кухня с кауза” обучаваме и наемаме младежи в неравностойно положение, които приготвят вкусна храна с качествени и предимно български продукти, генерирайки колкото е възможно по-малко отпадък. Историята на проекта започва още в детството ми най-вероятно. Обожавах да готвя още от малка. Прекарвах не малко време с баба и дядо, приготвяйки различни десерти и ястия. В училище използвах силата на храната, за да спечеля доверието на моите ученици.

Скоро след това те ме насърчиха да създам страница във фейсбук, за да покажа какво готвя. След не много време започнаха и поръчките. А година по-късно отново с част от учениците си заедно отворих и първото физическо място на кухнята. От тогава досега над 10 младежи работиха в кухнята, част от тях се реализираха след това на мечтани позиции. Тук е мястото да кажа, че визията ми за всеки младеж, който влиза в кухнята, е да прекара в нея около 1 година – време, в което да натрупа опит, пари, и най-вече умения, които да му служат в живота.

Защо създадохте "Нулев отпадък - България"?

Заради необходимостта от информиране на обществото ни как да намалим количеството отпадък, което генерираме. Днес (и под “днес” имам предвид последните 20 години), бумът на консумация е нечуван. Купуваме, купуваме, купуваме, нямаме спирка. Дрехи, храна, техника, посуда, всичко. От всичко искаме по много. От всичко искаме повече, искаме ново, искаме по-модерно. Това трябва да се промени.

Трябва да осъзнаем, че ежедневните ни избори определят днешния ден, определят утрешния, определят как ще изглежда близкото бъдеще. Огромна част от нещата, които купуваме днес, идват в опаковка. В много от случаите тази опаковка е пластмасова или такава, която отива директно на боклука, защото няма никакво друго приложение. С Нулев отпадък - България искаме да покажем, че има и друг начин да живеем, мислим и съществуваме и този начин ни осигурява по-добър и качествен живот. Философията за живот с нулеви отпадъци е пътят към разрешаване на глобални проблеми, с които тепърва започваме да се сблъскваме.

Кои са петте принципа за нулев отпадък?

Първият и най-важен е Refuse - Да откажем - Да се откажем от всички онези неща, от които нямаме нужда. Когато пазаруваме, да се замисляме “Имам ли наистина нужда от това?”. Запитайте се следващия път, когато пазарувате в магазина, този въпрос. Сигурна съм, че поне за един продукт отговорът ви ще бъде "е" и ако е така, върнете го. Ще спестите още някоя опаковка на природата. 

Вторият е Reduce - Да намалим - Да намалим потреблението на онези неща, от които не сме готови да се откажем и имаме нужда от тях. Например пастата за зъби! Сигурно сте забелязали как в рекламите за паста за зъби на четката се слага едно солидно количество паста, а истината е, че имате нужда от 1/4 от това количество. 

Третият е Reuse - Да използваме многократно - Да избираме неща, които можем да използваме отново и отново. Например вземете си платнена торба и пазарувайте с нея в магазина; използвайте многократна бутилка за вода, вместо всеки ден да купувате по една или две пластмасови бутилки.

Четвъртият е Recycle - Да рециклираме - Този принцип не случайно е четвърти, защото логически той трябва да дойде след всички три преди това. Тоест, важно е да започнем с първите три принципа, за да намалим драстично количеството отпадък, което генерираме, а рециклирането да бъде вид алтернатива и краен избор. В момента обаче реалността в България е, че хората от съвсем скоро започнаха сериозно да рециклират. И от всички проведени до момента обучения на фирми и организации, ми се струва, че фокусът на обществото ни в момента е тук, а не в предхождащите принципи. И обяснението за това не е трудно. Важното е да вървим в тази посока. Рециклирането е добра и голяма стъпка към крайната цел. Важно е обаче да мислим все повече и за предишните принципи.

Петият принцип е Rot - Да компостираме - Компостирането е процес, който позволява на всичкия биологичен отпадък от кухните ни (обелки на зеленчуци и плодове, черупки на яйца, други) да се превърне в качествена тор, която да се използва след това за отглеждането на нова реколта и така да се затвори цикъла и да няма никакъв отпадък.

Защо рециклирането е решение и защо не е такова? 

Решение е, защото ополозотворява голяма част от отпадъка, който изхвърляме и го превръща в нещо, което да използваме отново. Не е решение, защото изисква не малко енергия и ресурси, а и не всички отпадъци, които изхвърляме стават за рециклиране.

Коя е най-голямата заблуда, с която се сблъскваш относно боклука? 

Чувам го доста често и се опитвам да променя това мислене у хората: “Какво ще се промени, ако започна да живея по този начин, ако всички останали хора по света продължават да изхвърлят боклук всеки ден?”. Няма да се уморя да го повтарям, но всяка малка стъпка, колкото и незначителна да ви изглежда, има своето отражение, може би не веднага, в същия момент, може би не и на следващия ден, но повярвайте ми, има значение какво е вашето поведение.

А относно хората с увреждания? 

Заблудата, с която се сблъсквам тук и всъщност активно се опитвам да разбия чрез кухнята на Благичка, е, че от тези хора не става нищо и че те не могат да бъдат ефективни служители. Истината, която съм видяла до момента, е точно обратната и съм изключително щастлива, че в кухнята на Благичка от тази година работа започва младеж, който е глух, и друг, който е в инвалидна количка.

Как каузите ти се съчетават с личния ти живот? 

Двете неща за мен не са разграничени, те са едно цяло. Аз живея с каузите си именно защото са моето нещо, онова, в което вярвам. А вярванията ми са постоянни, без значение дали съм у дома, на улицата, в магазина, на обучение.

Какво ти пречи - кое е най-голямото предизвикателство пред теб? 

Желанието ми да реша всеки проблем, който срещам в живота си и липсата на време да го направя.

А какво ти помага, за да продължиш напред? 

Страстта и любовта ми към живота и всичко, което правя в него. Мога с ръка на сърце да кажа, че обожавам всичко, което правя от събуждането до лягането си.

Коя е първата стъпка към един по-"чист" живот?  

Да осъзнаем и да повярваме, че зависи от нас.

А за теб - коя е следващата стъпка? 

Превръщането на “Кухнята на Благичка” в първото zero waste заведение в България и достигането до колкото можем повече хора чрез “Нулев отпадък – България”.