Спорт

Церемонията по закриването на XXXI летни олимпийски игри започна в 2 ч. българско време. Спектакълът по закриването беше бляскав и пропит с най-характерното за бразилското изкуство.

Церемонията на стадион „Маракана“ в Рио де Жанейро започна със спомен за бразилския летец и крупен търговец на кафе Сантош Дюмон. Счита се, че Дюмон е първият, според бразилци и французи, или поне един от първите, извършил полет. Със своя самолет 14-Bis Дюмон прелита край Париж през 1906 г. Дюмон е смятан и за откривател на балона за летене и дирижабъла. Бразилецът - пионер в авиацията, вероятно е носил и първия ръчен часовник. Той е изработен от приятел на Сантош Дюмон, за да може летецът да гледа часа, докато лети с 14-Bis.

След актьора, изиграл Дюмон, на сцената се появиха танцьори, облечени в птичи костюми, изглеждащи така, сякаш са покрити с разноцветни пера. Те символизираха богата фауна на Бразилия. Танцьорите изградиха с телата си забележителности на Рио, като виадукт, свързващ един от бохемските квартали на града с останалата част на Рио, статуята на Христос, разперила ръце над града, декоративните плочки край плажа Копакабана, изграждащи вълнообразни фигури в едно цяло пано, оцветено в черно и бяло. Артистите в птичи костюми изобразиха с телата си емблемата на игрите в Рио - преплетени човешки фигури, а след това се събраха във формата на петте олимпийски кръга. И всичко това под съпровода на бразилска музика.

27 деца изпяха химна на Бразилия. Броят им символизираше броя на щатите и федералния окръг в Бразилия, общо 26 щата и един окръг.

Последва влизане на знамената на нациите, участвали на игрите в Рио, които бяха над 200. След флаговете, носени от спортисти на всяка представила се на ЛОИ в Бразилия държава, навлязоха и атлетите от националните делегации. Отново под съпровода на бразилска съвременна музика, базирана на автентични ритми, характерни за Бразилия.

След като всички спортисти и треньори от делегациите влязоха на терена на Маракана, самба танцьорки в автентични костюми танцуваха на сцената, издигната под трибуните, на част от тревното покритие на най-известния бразилски стадион. Бразилски музиканти не спираха да свирят под изсипващия се дъжд над Рио.

След като потанцуваха и се порадваха на снимащите ги камери, спортистите освободиха терена на стадиона, заедно със знаменосците. На сцената излязоха поп музиканти. По време на изпълнението им на видеоекраните на стадиона бяха показани кадри, промотиращи олимпийския телевизионен канал, който предстои да бъде открит.

На терена бяха показани изображения на праисторически пещерни рисунки. На покритата със специална настилка трева на Маракана излязоха танцьори - индианци, които държаха над главите си цветни правоъгълници. Танцувайки, те оформяха резлични цветни геометрични фигури. Мотивите, изграждани с телата на танцьорите, имаха общо с традициите и културата на индианците.

След това жени, облечени в рокли с дантели, танцуваха в кръг, около изображение на плетена дантела. Плетенето на дантели е традиционно занимание за много бразилки и е широко разпространено в страната на карнавала, самбата и кафето.

Млади мъже и жени, носещи червени, жълти и черни трика, пресъздадоха обработването на глина с крака. Грънчарството съпътства човешката цивлизация от най-дълбока древност, включително в земите на днешна Бразилия. Танцът им не бе дълъг и след завършването му на сцената излязоха танцьори и от двата пола, носещи червени костюми с бели шевици, за да напомнят на праисторически глинени фигурки. Те също проектираха на терена геометрични фигури с телата си.

Последва официалното награждаване на победителите в маратона в Рио. Медалите връчиха Томас Бах - президент на МОК, и сър Себастиал Коул - президент на международната лекоатлетическа федерация. На стадиона прозвуча кенийският хим, в чест на атлета Елоит Кипчоге, който спечели маратона в Рио.

Бяха представени и новите спортисти, избрани в комисията на МОК, общо четирима на брой. Сред тях бяха Брита Хайнеман от Германия и Елена Исинбаева от Русия.

Организаторите също получиха внимание. Част от тях бяха представени на публиката.

На стадиона беше издигнат гръцкия флаг, под изпълнението на гръцкия национален химн.

На трибуната излязоха Томас Бах, Едуардо Паис - кмет на Рио, и Юрико Коике - губернатор на Токио, следващият домакин на летни олимпийски игри. Кметът на Рио де Жанейро предаде олимпийския флаг на президента на МОК, а той на губернатора на Токио. Прозвучаха олимпийският химн и химнът на Япония, а проектори изобразиха националния флаг на „страната на изгряващото слънце“. Върху проектирания бял флаг с червен център се изписа: „благодарим“ на различни езици, включително и на български но грешно: „благодариме“. Зрителите на стадиона и пред телевизорите видяха рекламен клип на игрите в Токио, които предстоят след четири години. В средата на стадион „Маракана“ се появи японският премиер, облечен като Супер Марио. Той свали костюма на популярния герой от електронна игра и остана по официален такъв - сако, панталон с ръб и враторъзка. Вместени в светещи кубове, японски гимнастици танцуваха. Главен хореограф на танца им бе Микико, много известен в своята родина, заедно с групата си „Парфюм“.

Речи произнесоха Карлос Артур Нузман - президент на организационния комитет на Рио и Томас Бах. При тях на подиума се качиха представители на различни групи от населението на Рио, които бяха наградени за помощта им по време на игрите.

След речите на терена излязоха хора от масовката на церемонията, облечени като растения, представяйки флората на Бразилия. Те също образуваха шарката на плочките при плажа Копакабана“, тези вълни, характерни със своя черен и бял цвят. Но в случая артистите ги пресъздадоха в цвят. Те се подредиха във формата и на други архитектурни творения, характерни за Рио.

Последва изпълнение на певицата Мариене ди Кастро. Олимпийският огън загасна под проливен изкуствен дъжд. От терена на стадиона „израстна дърво“, направено от мрежа, за да покаже, че краят на едно е начало на друго.

Мизиканти изпяха и изсвириха песента „Sindagi maraviosa", превърнала се в химн на Рио през 1961 г. Под звуците й дефилираха самба танцьори, като запомнящи се бяха облечените в черно и бяло дами от местна школа по самба. Сред танцьорите излезе и Леандра Леал, известна бразилска артистка.

На подвижна украсена платфома пред публиката излязоха още танцьори.

От купола на стадион „Маракана“ заизлизаха фойерверки. Те оцветиха небето над „Ещадио журналиста Марио Филю“ в жълто, зелено, лилаво, розово.

По време на зарята спортистите се включиха в купона на терена на Маракана. Те танцуваха заедно с членовете на самба клубовете.

Част от съоръженията, изградени за игрите в Рио, ще бъдат ползвани и след олимпиадата, като целта е до тях да имат достъп и обикновени хора дори и такива с ограничени финансови възможности.

Българското участие в Рио бе достойно както по време на състезанията, така и на церемонията по закриването. Сред групата, подготвяща костюмите за церемонията по закриването, имаше българско момиче. Тя работи за британска компания и е участвала в екипите и на игрите в Лондон, както и на спортния форум в Баку, проведен миналата година.

Българите доброволци на игрите бяха близо десет на брой.

При съдиите в борбата имахме българско присъствие в лицето на двама рефери.

В турнира по баскетбол имахме представителка на съдийската маса. Това е Елеонора Рангелова.

В тениса имахме лайнсмен - Димитър Донев.

Мария Гигова бе сред техническите лица в художествената гимнастика.

На церемонията по закриването присъства и държавният ни глава Росен Плевнелиев, специално поканен за събитието.

По време на игрите в Рио България спечели 3 медала: 1 сребърен и 2 бронзови. Сребърното отличие завоюва Мирела Демирева, а бронзовите - Елица Янкова и ансамбълът ни по художествена гимнастика.