Успелите споделят

Днес ще ви срещнем с двама млади и много амбициозни българи - Христо Бояджиев и Бойко Благоев. Христо е един от основателите на „Тук-Там”. Управител е и на дигитална агенция Despark и съосновател на Фондация III. В свободното си време се отдава на пътешествията и фотографията. От своя страна Бойко Благоев отговаря за връзките с обществеността в Информационното бюро на Европейския парламент за България. Съосновател е на Сдружение 365, което организира безплатни пешеходни обиколки на София (Free Sofia Tour), Пловдив (Free Plovdiv Tour) и Варна (Free Varna Tour), и е част от Младежкия съвет на Американското посолство в България.

Как се роди идеята да създадете сдружение „Тук-Там“ и каква е вашата роля в него?

Ицо: Идеята се роди по Коледа през 2007 година, когато Мариелка (Мариела Станулова) и Дени (Деница Симеонова) решили, че искат да правят нещо интересно и смислено, след като се върнат в България след 4 години в чужбина. Създадоха една група онлайн и някой ме покани, като първоначално започнахме да си обсъждаме идеите онлайн. Реално първата ни физическа среща беше през юни 2008 в София, като в рамките на това лято останахме 7 основатели, които измислиха концепцията за Тук-Там и впоследствие го регистрирахме. 

А иначе аз през годините съм правил всичко :) От организиране на партита и събития, през координиране на проекти и доброволци, до набиране на средства и какво ли още не. Последните 2-3 години съм по-скоро в ролята на съветник и помощник на управителния ни съвет, като се занимавам и с някои нови проекти.

Бойко: Сдружение „Тук-Там” бе мой работодател близо 2 години, с Ицо се шегуваме, че ми е бил шеф за известно време. Позицията ми официално се наричаше „Супергерой”, като реално координирах проектите на сдружението. След това за период от една година (2012-2013) бях избран за председател на борда на Сдружението. В момента помагам на сдружението с идеи, съвети и контакти и се включвам по-активно в някои проекти, които са ми присърце.

Фондът за стипендии „Иди, учи и се върни” е най-новият ви проект. С какво той е по-различен от предходните?

Ицо: С това, че реално вече освен с информация, както досега, вече можем да помагаме и със стипендии на търсещите образование извън България, но знаещи, че искат да го прилагат обратно тук. Това е една от основополагащите ни ценности -- ние вярваме, че опитът, който човек придобива далеч от родината (в образователен и работен, но и житейски план), е изключително ценен и може да помогне за решаването на много от нашите предизвикателства. В този ред на мисли Фондът е идея, която имаме от 6 години, но все не намирахме начин да стартираме и съм изключително горд с екипа ни, който успя да я реализира. Естествено, тепърва искаме да я доразвием, но основите са положени.

Бойко: Фондът е много амбизиоцен проект, който надгражда всичко постигнато от сдружението досега. Той реално затваря „кръга на Тук-Там” - с дейността си сдружението помага на младите хора от мисълта за заминаването, до тяхното завръщане и реализация в България. Вярвам, че за всичко си има време и се радвам, че най-накрая организацията узря за този проект. Срещнахме доста положителни отзиви от всички и се надяваме все повече хора и компании да подкрепят следващото издание на фонда.

Разкажете ни повече за това кои са одобрените спипендианти и с какво впечатлиха журито на „Тук-там“.

Ицо: Първоначалната идея беше да има двама стипендианти с по 5000 лв, но ни беше изключително трудно да изберем само двама. Имахме толкова разнообразни кандидати и финалисти (които отново вместо да са 10 реално бяха 11), че журито прецени да даде трета стипендия.
    
В крайна сметка избрахме трима доста различни (което е чудесно и ни радва!) кандидати. Предлагам Бойко да каже малко повече за тях.

Бойко: На страницата на Тук-Там може да научите повече за избраните. Те преминаха през много тежък процес на подбор с три фази. Бяха оценявани както от представители на организацията, така и от авторитетно външно жури. Критериите, по които бяха оценявани, може да видите на страницата на фонда. Може би най-важното за тях е, че ще учат в перспективни специалности в топ университети и са направили съзнателен избор как това ще им помогне за професионалната реализация в България. Точно тази връзка търсихме най-вече - да знаеш защо отиваш навън, какво ще ти даде това и как ще приложиш наученото у нас. Имаше доста кандидати, които отиваха да учат магистратура навън веднага след бакалавърската си степен, само защото така е модерно или за да попътуват, без ясни професионални цели. Аз също направих така преди години и от опит мога да кажа, че препоръчвам хората да натрупат малко работен или доброволчески опит преди да направят избор да продължават образованието си. Така ще могат да се насочат по-добре.

В какви мащаби мечтаете да развиете програмата със стипендиите?

Ицо: Първоначалната идея, която все още седи някъде далеч на хоризонта, беше да управляваме голям фонд (примерно 2 млн. лв) и от лихвите на който (5-10% възвращаемост според колко добре се справяме) да даваме стипендии от порядъка на 100-200 хил.лв годишно. Разбира се, това е доста опростено казано и има много детайли, за които няма как да се вместим тук, но това би било едно социално предприемаческо начинание, което да помогне на България с така нареченето „изтичане на мозъци”. Все още вярвам, че има смисъл от такава дейност, но тъй като гореописаното би било трудно постижимо в момента, решихме да започнем в по-малки мащаби и постепенно да се насочваме към тази голяма цел и визия.

Бойко: Времето и опитът ни научиха, че хубавите неща стават бавно. Този фонд обаче срещна толкова положителни реакции, че се надявам да се получи ефект на снежната топка. В момента ни предстои да набираме средства за втория сезон. Аз лично вярвам, че много хора като нас, които са видяли ползата от опита в чужбина, биха подкрепили с дарения фонда. Ще търсим и подкрепа от компании, които могат да бъдат и бъдещи работодатели на стипендиантите. Надявам се в някакъв момент и държавата да се включи, тъй като сме чували за подобни програми за борба с „изтичането на мозъци” в държави като Турция и Франция. Търсим и партньори, които могат да ни помогнат в цялостното развитие на проекта. В първия сезон ни подадоха ръка bTV, Американско посолство, Viber и Gobox и се надяваме да продължим успешното сътрудничество с тях. Искаме да направим фонда устойчив, тъй като в момента разчита почти изцяло на доброволчески усилия, а работата по първото издание беше огромна.

Как можем да бъдем успешни в България?

Ицо: Както навсякъде -- с много труд и постоянство, с правилните хора до себе си, и разбира се, с малко късмет. Твърдо НЕ вярвам, че „тук няма възможности”, както чувам редовно -- нашата мрежа в Тук-Там е показала, че има страшно много реализирали се успешно професионалисти. Въпросът е да действаш, а не да търсиш извинения и да мрънкаш. Проблеми има навсякъде, но как реагираме на тях и дали ги виждаме по-скоро като мотивиращи предизвикателства, определя какво ще постигнем.

Бойко: Ако изобщо има рецепта, то Ицо я е описал доста добре. Освен здравото бачкане, според мен много важно е човек да бъде информиран и да има търпение. Помислете добре дали специалността, която записвате, дава възможности за реализация в България. И не очаквайте да ви вземат на висока позиция още преди да сте съблекли тогите от дипломирането. Използвайте всяка възможност да трупате „точки”. Ако не си намерите веднага работа, доброволствайте в неправителствения сектор. Това е чудесна възможност за натрупване на “меки умения” и контакти, които са ценени във всички сектори.

Обрисувайте картината на мечтана България?

Ицо: Търсената от нас България не е много далеч, но за да стигнем до нея, трябва да започнем промяната вътре от себе си. Аз си мечтая за момента, в който ще почна да виждам в хората повече мисъл за другите, състрадателност и емпатия. Имаме ли тези неща, мисля, че егоизмът и поставянето на личните интереси (паралелно с погазването на правата и желанията на хората около нас и в България изобщо) над всичко останало ще се намалят до приемлив минимум, а от там възможностите са неограничени. Леко наивно и утопично звучи, но нали затова е „мечтана” България :)

Бойко: Всъщност аз в момента живея в мечтаната България. Заобиколен съм от интересни и амбициозни хора, които всеки ден работят за положителната промяна. Харесвам работата си и имам възможоност да развивам страхотни странични проекти, които развиват и мен самия. През свободното си време се наслаждавам на хобитата си, пътувам и се забавлявам така, както можем най-добре в България. Щастлив съм тук. Мечтая си повече хора да се чувстват така и скоро да го няма този „балон”, в който като че ли живеем някои от нас. За политика обаче не ми се говори.

Какво бихте казали на младите хора, които се колебаят в избора „тук” или „там”?

Ицо: Да слушат сърцето си. Възможности има навсякъде, тук и там, просто не чакайте нещо да ви дойде на готово. Но, ако решите, че искате да се реализирате в България, то знайте, че за вас винаги има място в Тук-Там!

Бойко: За щастие в днешно време този избор далеч не е толкова краен, колкото е бил ако например заминаваш за Аржентина между двете световни войни. Дори да изберат реализация „там”, нека не забравят за България и да помагат от разстояние.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.