Успелите споделят

Като една истинска самодива исках да разпитам Божидар Грозданов това-онова, откакто прочетох първата част на Неподвластните. Той е 2 в 1 - писател на българско фентъзи и гейм-дизайнер. И спокойно мога да твърдя, че това е очаквано добра комбинация. Ако все още не го познаваш, време е да променим това. Ако пък си чувал за него, продължавай да четеш, защото той има с какво да те изненада. Автор на книги, игри и книги-игри - представяме ти един личен и магичен разговор с Бейв (Bave).

Разкажи ни накратко за себе си – кой е Божидар Грозданов?

Професионален мечтател. Повечето хора ме знаят като Бейв (или Bave). Някога, през 80-те, исках да правя компютърни игри (за Правец 8М), по-късно – да пиша. Сега, петнайсет години, а и повече, правя и двете. Честно казано, имах голям късмет. „Професионално” започнах с книги-игри в края на 90-те– с поредицата си Компютърни Войни. По-късно продължих със създаването на първата българска поредица ролеви игри – трилогията Ендивал, което ме вкара в сферата на компютърните игри. Там също участвах в доста заглавия, най-значими от които са от поредиците Celtic Kings, Assassin’s Creed и Ghost Recon. Освен това имам и няколко издадени книги, включително поредицата Неподвластните – градско фентъзи с български митологични създания. Имам и над десетина издадени разкази, част от които са получавали отличия в конкурси.

С какво се занимаваш в момента?

В момента съм се отдал на писане – имам известни планове, но засега предпочитам да ги запазя в тайна. С малко късмет, скоро всичко ще стане ясно. Мога само да споделя, че е нещо ново и неочаквано.

Чух, че си започнал творческия си път с писане на книги-игри, как се насочи към фентъзи жанра като цяло?

Всъщност започнах с писане на фентъзи и фантастика, но просто като хоби. В университета имах късмета да съм в един курс с Богдан Русев (Робърт Блонд), който ми помогна да навляза в сферата на книгите-игри. По-късно с  трилогията Ендивал  преминах към Ролевите Игри и чак след това се върнах отново към фентъзито. Цялото нещо започна съвсем случайно. Един приятел ми каза за конкурс на тема български фолклор. Пратих един разказ за самодиви, той спечели първо място и така се започна.

С какво родният фолклор е различен от този на западните страни?

Не съм си задавал този въпрос. Може би, просто е значително по-малко известен на широката публика. Всеки е чувал за елфи, дракони и вампири и т.н., но не толкова за българските създания, които, в интерес на истината, нямат точен еквивалент на запад. Аз лично в началото непрестанно се консултирах с познати запознати по темата, както с книги описващи български свръхестествени създания. Да си призная, българските ми изглеждат далеч по-силни (от игрова гледна точка) – доста от тях контролират флора, фауна, както и природни стихии. Да се учуди човек как още не са ни покорили.

Кои са любимите ти приказни същества от българската митология?

Определено змейове. Способността да се превръщат в облаци, ветрове, както и хора, което им дава пълна свобода. Самодивите са прекалено свързани с природата, иначе и те са много интересни.

Ако можеш да избираш дали да си юнак или змей, кое би избрал и защо?

Труден въпрос, особено като се има предвид, че двете се мразят. Може би змей? Има нещо чаровно в това да можеш да летиш. А и като змей винаги мога да се преобразя на човек. Интересно, змейовете в човешка форма ги описват като руси. Явно ще се наложи да си боядисвам косата.

Да се прехвърлим за малко от буквите към пикселите – кой е най-големият проект, по който си работил като гейм-дизайнер?

Най-големият ми проект определено е Assassin’s Creed: Black Flag – един от най-интересните, и определено не сред най-тежките. Беше истинско удоволствие да работя със създателите на поредицата в Монреал. Наистина изключителни хора.

Коя е любимата ти част от създаването на една игра?

Първоначалната концепция. На този етап няма никакви ограничения освен въображението на дизайнера. Това е моментът, в който играта се ражда – всичко е ново и магическо, и „супер яко”. Едва по-късно започват предизвикателствата, ограниченията и компромисите. Тайната е, по време на таза фаза, да се направи толкова добър план, че следващите етапи на играта да преминат сравнително безболезнено, без да се загуби основната идея. Понякога се получава, понякога не съвсем.

Какво би посъветвал младите хора, които искат да се развиват в IT сферата у нас?

Да се пробват, но да са готови за разочарования. Нерядко, проектът променя посока и обръща всичко с краката нагоре. Ако човек има достатъчно воля, умения и желание, ще се справи. В противен случай, бих ги посъветвал да потърсят нещо друго. Създаването на игри е индустрия, и дори малките независими проекти все по-трудно успяват да правят нещата, които искат.

Продължи изречението: Петко влязъл в тунела и видял.....

. …собственото си  отражение.

Обикновено накрая питаме за любим цитат, но аз искам да споделиш любима пословица, поговорка или гатанка.

Фраза става ли? През 90-те един от първите графити, които видях гласеше “Open your wings, free your mind, fly away”. Вече отдавна го няма, но ми се е набил в главата и до днес си го повтарям. Връзва се с желанието ми да си представям нови неща, които да създавам под формата на книги, игри или друго.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.