Общество

Виждал ли си някога подобно заглавие:

• ШОК: Съпруг заряза жена си след като видя ТАЗИ снимка
• Историята, която разплака света! НЕКА ВСИЧКИ ДА Я ПРОЧЕТАТ!
• ПОЧНА СЕ: Бежанци окупираха Пиротска, вдигат скандали на българи пред ЦУМ!!!

Днес (повече или по-малко) искам да говоря за нещо, което е изключително важно за мен. Може да ти се стори, че е така по професионални причини – все пак съм част от екипа на Успелите. И няма да сгрешиш. Но имам и много лична причина за този текст.

Всички сме наясно, че жълтите заглавия продават. Гръмки думи като: ШОК, УЖАС, ЗЛОВЕЩО, ЕКЗКЛУЗИВНО и т.н. Главните букви също не са за подценяване  – те привличат вниманието на читателя. Ако пък искаш да се престараеш, тогава добавяш и удивителен знак (или няколко). В крайна сметка целта на всички е една и съща – да те накарат да отвориш статията.

Всеки сайт се храни от трафик. За мое огромно съжаление за много „колеги“ няма никакво значение как е дошъл този трафик. Слагам „колеги“ в кавички, защото по ред причини аз и тези хора не сме колеги:

• понякога не съм убедена, че сме от един и същ биологичен вид
• аз не съм завършила Журналистика 
• аз съм чела Етичния кодекс на българските медии

По-тъжно ми е за тези, които наистина са учили в университет, за да станат такива. Не вярвам, че има човек на този свят, който като е бил малък и са го питали какъв иска да стане като порасне да е казал „Аз искам да стана жълт репортер. Да си стоя в офиса или вкъщи и да пиша разни случайни неща със съмнителна достоверност.“

Едно твое цъкане с мишката – толкова трябва. Понякога го правиш едва ли не на шега. Казваш си „Няма как това да не е поредната глупост“ и влизаш в съответния сайт. Защото ти е интересно. Защото не искаш да изпуснеш нещо важно. Защото любопитството е най-нормалната и характерна черта у нас, хората.

И докато в много други случаи бих била с две ръце „ЗА“ любопитството – да изследваме предела на космоса, да намерим лек за (не)лечими болести, да отидем накрай света, дори да не знаем какво ни очаква, в този случай то храни хора, които не уважават никого и нищо.

Откъде знам това? Преди повече от година мой близък човек се блъсна с мотор и почина. Никога не съм писала за това и сега няма да навлизам в подробности. Една (жълта) медия се опита да снима по време на погребението. В момент, в който личното пространство трябва да е неприкосновено, те искаха СЕНЗАЦИЯ. Същите тези хора ден по-рано бяха излезли с „новина“ за катастрофата, която беше описана като „зловеща и ужасяваща“. С главни букви. Като бонус имаше и невярна информация за състоянието на тялото.

Кога спираме да бъдем хора, за да бъдем първо „журналисти“? Има ли граница, която продължаваш да избутваш все по-надалече, докато тя напълно изчезне?

За последните години не съм си позволявала да кликна върху нито една статия с изброените горе думи, главни букви и удивителни. По-скоро ще спра да дишам, отколкото да направя трафик на подобен сайт. Заглавията, които виждате в началото на текста са истински, но нямам понятие за какво става дума в самите материали, защото не бих ги отворила. Дали са легитимни или не – не мога да кажа. Но фактът, че се налага „колегите“ да прибягват до такъв тип сензация (или опит за такава) показва безсилие. Техните думи нямат стойност. Едва ли ще стигнат до мен или до теб.

Но за рекламодателите не са важни думите. Важни са импресиите. Трафикът. Коментарите. Споделянията. Аз се боря с тази действителност всеки ден. Целият екип на Успелите работи, за да може читателите да виждат другото лице на новините. Много колеги (без кавички) в различни независими медии се опитват да предоставят качествено съдържание на всеки, който иска да ги чуе. Можеш да им помогнеш или поне да си наясно, ако съзнателно или не, помагаш на „другия отбор“. Всеки клик е трафик към сайта. Независимо от подбудите ти.