Успелите споделят

Борис Колев започва кариерата си още от училище, като днес се занимава с маркетингови и дигитални иновации. Можем да го определим като предприемач. Споделя, че винаги това е правил и че винаги му е било интересно. Бизнес историята му започва още в началото на гимназията, когато в осми клас се запознава с организацията Junior Achievement и прави първата си учебна фирма. Той е един от възпитаниците на Магистратура по иновации, предприемачество и финанси". 

Привет, Борис! Представи се на нашите читатели. 

Първо да поздравя и да благодаря на читателите, че са тук, четат и се интересуват от малко по-различни теми и сфери, дано моята история им е интересна. Казвам се Борис Колев и съм търсещ човек – по дух и по призвание. Предприемач съм и винаги съм бил и съм превърнал това освен в работа, в хоби и социално развитие. В момента влагам най-голямата част от ежедневието си в DigiMark и отговарям цялостно за бизнес развитието на компанията, както и нейните инвестиции и дъщерни дружества. А в останалата част от времето влагам в каузата за развитието на Корпоративна социална отговорност в българския бизнес чрез организацията CSR Bulgaria.

В гимназията учих стопанско управление и там за първи път участвах в програмата учебна фирма на Junior Achievement. Оттам дойде интересът ми в тази сфера. След като навърших 18 години, няколко дни преди да си подам документите в университета, подадох и регистрация за първата си компания. Тогава не му казвахме стартъп, а просто собствен бизнес. Учих Маркетинг и Мениджмънт в Софийския клон на University of Portsmouth, който се казваше International University College по това време, но така и не завърших и се отказах в 3-ти курс. Години по късно бях удостоен със специална награда от списание Forbes за принос в развитието на иновациите и предприемачеството, а наградата беше под формата на пълна стипендия за Магистърската програма по Иновации, предприемачество и финанси във ВУЗФ. Малко хора знаят, че в закона за образованието пише, че трябва да е достъпно за всички (перифразирам) и се оказа, че няма как да ме спрат да изкарам цялата програма, въпреки че нямам завършен бакалавър, но просто накрая няма да получа диплома. И така записах магистратурата като частен ученик, защото имах нужда от знанията, а не от дипломата. Може би това беше най-доброто решение за образованието ми, което съм взимал през последните години, тъй като имах натрупан доста практически опит, но осезаемо ми липсваха теоретичните знания и крайният резултат за мен беше невероятен – обясних си страшно много от решенията, грешките и проблемите в управлението, които съм направил. 

Започваш кариерата си още от училище, а днес си генерален директор и основател на JT International Group, съосновател на DigiMark, управляващ директор в DigiMark Ventures и почетен президент на Българската Форумна Лига. Какъв е пътят към това, което повечето хора биха нарекли „успех“?

Пътят е колкото дълъг, толкова и интересен. Интересът ми към предприемачеството се е появил още преди гимназията. Разбира се, тогава не му казвахме „предприемачество“ - никой не ползваше тази дума. Занимавах се с различни проекти в училище и извън училище, чрез които освен всичко, изкарваха и пари. В гимназията се записах за СИП, който се казваше „Учебна компания“ - там започна всичко. Създадохме си малък екип от съученици и имахме задачата да си създадем съвсем истинска фирма – с продукт, стратегия, бизнес план, маркетинг план, счетоводство и всичко необходимо. И с тази учебна фирма ходихме на национални състезания на учебните фирми, където се съревноваваме с други като нас. Оттам дойде и цялата амбиция – искахме да сме най-добрите и да покажем, какво можем. Първата година си поставихме цел да сме първи, но нямахме успех, но супер много се амбицирахме. Втората година станахме първи в България, но пък се изложихме на Европейското изложение. А третата година се бяхме амбицирали да станем най-добри в Европа. Българското състезание го спечелихме, като на разходка, а на Европейското станахме трети. Което си беше страхотен успех за нас и за България, защото беше за първи път в историята и май все още е, доколкото знам.

Този опит от училище, който ми се случи, докато бях още на 15-16 години ме научи, че когато си поставиш големи цели, планираш добре и вложиш ли много усилия и отдаденост, винаги стигаш до успех и в зависимост от мащаба на целите, дори и да не ги постигнеш, ще стигнеш много по-напред от другите. Така още в 11-ти клас създадохме с приятели „Българската Форумна Лига“ като социален бизнес, който и до днес е най-големият футболен турнир за любители в България. А когато навърших 18 години, създадохме JT International, която в годините се превърна в група от няколко компании от които дойде и началото на DigiMark, която с развитието си надмина цялата JT група като ръст и пазари.

Кой е първият проект, с който започна всичко?

Ако не броим учебната компания и Форумната лига, която никога не е била замисляна като бизнес проект, а като социален, първият ми реален бизнес започна с JT International. Тогава с двете ми партньорки замисляхме компанията, като рекламна агенция, но разбира се, не се получи, тъй като нямахме нито опит, нито портфолио, нито адекватно образование. Тогава започнахме да си разваляме отношенията и за няколко месеца успяхме да се изпокараме и да разделим компанията. Така ме оставиха сам, но пък запазих името на фирмата при мен. Тогава започнах да търся отговор на въпроса – Кое е това нещо, което мога спокойно да продавам, но да без да ми пречи факта, че съм на 18 години и нямам образование и не ме приемат на сериозно? И го открих – „дигиталните иновации“, така започнах да проучвам и да търся различни подходи и технологии, които ги няма в България – и то се оказа, че това е доста благодатна почва, защото през 2006-7-a година у нас в маркетинговата сфера, нямаше почти нищо иновативно или пък дигитално.

Така стартирах проектите за Bluetooth Marketing – иновативна реклама, чрез Bluetooth технология директно до смартфона (това беше в ерата преди iPhone), която в последствие се превърна в дъщерната фирма BlueMark. Както и NetMark, която пък беше първата компания за управление на присъствие в социалните мрежи и бързо успяхме да подпишем договори с част от най-големите компании и рекламни агенции у нас. Паралелно с тях, за да покрива финансовите дупки, направихме и малка фирма за уебдизайн – JT Design, която успяваше да финансира другите начинания, докато излязат на печалба или пък не им достигат средства. Така около 2008 година имахме над 8 компании в групата и екипът беше над 40 души.

През 2008 г. си отличен за един от най-добрите млади предприемачи в Европа от световното издание на BusinessWeek Magazine. Разкажи ни повече за това.

Съвсем случайно се получи това. BusinessWeek Worldwide правят годишна класация за най-добрите предприемачи в различни краища на света и се допитват до различни експерти, които да номинират млади хора. Оказа се, че наш клиент в чужбина ни е номинирал и получих покана от BW за интервю за класацията и изпратихме материали. След това имаш гласуване от публиката и от жури и така се стигна до наградата, може би това, че тогава бях на 19 години, а повечето от другите участници бяха след 25, доста наклони везната. По-голямата награда за нас беше, когато Българското издание на BusinessWeek ни сложи на корица след наградата, защото за първи път в историята, някой толкова млад със заслуги се появяваше там и това изстреля бизнеса ни в България още повече.

Освен всичко, ти реализираш проекти  и в чисто социален аспект...

Когато бях в училище отделях много време за различни доброволчески каузи и помагах за събития, младежки инициативи, обучения на деца в неравностойно положение и др. Бил съм доброволец в Стъпка за България, МБЧК, Aiesec, StartUP фондацията, в училище, но най-много в Junior Achievement. Прекарах доста време там, както и в алумни клуба на организацията – JA Alumni Bulgaria – където дори бях президент за един мандат и част от европейския борд на организацията. Цялото това време, което отделях ме учеше на страшно много неща – от умения за общуване, презентиране, дебатиране, практикувах си езиците и трупах страшно много добри приятели. Така ми се появи незагасващата искра да се занимавам със социални проекти и доброволчески каузи. Имам три много важни социални проекта в моя път и се радвам, че все още ги има. Те не само оцеляват, но и растат и то вече без мое участие.

Първият е „Българската форумна лига“, която създадохме още в 11-ти клас като футболно първенство за любители от интернет форумите. Вече 11 години, Форумната лига събира хиляди момчета по зелените терени всеки уикенд от септември до юли. Това е най-голямото футболно първенство за любители в България. Мисля, че през 2016 г. в лигата играят 48 отбора, разделени в три дивизии. Лигата разполага със организационни, апелативни и съдийски комитети, както и съдийска академия и всичко, с което една нормална футболна асоциация разполага – но, много важно, никой не печели от това и всички участват доброволно. Създадохме едно саморегулиращо се мини общество, което расте и се саморегулира вече 11 години, без комерсиални интереси. Отборите заплащат само наема на игрищата, лекарите, съдиите, охраната и делегатите за всеки мач. Бих се радвал, някой психолог да направи социално проучване за колективното съзнание и развитие, което се е създало с годините.

Вторият проект, с който се гордея е организацията “Mastermind” и проекта “The Secret” на Български. Организацията стартира след като през 2008-ма година закупихме правата и преведохме на Български език легендарния филм и книга „Тайната“. Супер интересен проект, около който се изгради огромно общество от хора, които се занимават с личностно развитие и така създадохме най-големия портал за личностно развитие – mastermind.bg

И на трето място, но не и по-важност, е CSR Bulgaria – това е българската мрежа за Корпоративна социална отговорност. Годините ми доброволчество ми показаха огромната дупка между страхотните проекти на различни НПО-та и бизнеса, който много често отделя бюджети за подкрепа и дарения, но просто тези две звена не се срещат по правилния начин и няма никаква устойчивост. Така събрах група от приятели и открихме инструмента КСО и решихме да създадем организацията, за да образоваме и свързваме и бизнеса, НПО сферата и медиите, за да постигнем една по-устойчива симбиоза между усилията на всички, за да спечели най-вече обществото и България. Един от големите ни проекти там е Магистърската степен по КСО, която създадохме съвместно с ВУЗФ и е първото висше обучение от този тип в източна Европа. В българските компании вече работят магистри по КСО и често реализират невероятни проекти.

Очаквайте втора част от интервюто на Борис Колев скоро!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.