Приключения

Лятото на 2016 г. е, датите са 29 – 31 юли, дните – почивни. Докато повечето хора отмарят на морето под звуците на вълни и чайки, една част от тях се запътва към едно от най-красивите места из Централен балкан (Стара планина) – местността под в. Амбарица и едноименната хижа там. За трета поредна година там се провежда един магичен фестивал – фестивал на боровинката. Събрал в себе си идеята за красивите боровинкови хълмове в околността, за това да сплоти хората, но и да научи пътника, че пътят към щастието е осеян освен с добри намерения, и с добри хора.

Фестивалът на боровинките се провежда вече за трета поредна година. Идеята за него идва колкото и преднамерено, толкова и спонтанно. През 2014 г. неправителствената организация Freeriderz, заедно с Емилия Гатева, която по това време вече е хижар и отговаря за стопанисването на хижата, решават да сложат началото на един фестивал. Фестивал, който за своите три години ще допринесе изключително много за поддръжката на хижата, за добрите приятелства и за вярата, че когато нечия идея е достатъчно силна, то тогава тя ще прерасне в готов модел, по който може да се работи и занапред.

Но нека ви разкажа малко повече за самото място и хората, които можете да видите там. Посетих фестивала за втора поредна година и заведох още приятели и познати, които копнееха да станат част от боровинковото приключение. Но за да се озовете на това магично място, ще трябва да изтърпите около 4-часово изкачване до хижата. Стигнете ли обаче ще сте сигурни, че си е заслужавало. Приютена от билата на Централен Балкан, хижата е разположена на около 1503 м. Труднопроходимият път може би я прави леко скрита за обикновения турист, но от друга страна, това прави мястото още по-очарователно. И тази година, както и миналата, хора и ентусиасти не липсваха. Доброволците, които участват в подготвянето и осъществяването на фестивала, пък са едни от най-усмихнатите през цялото време. Така че когато пристигнете горе, изморени и умислени в грижите си, те ви посрещат с онази голяма усмивка и поздрав за добре дошъл. Започваш да се чувстваш като у дома си още с първите няколко минути на престоя. След това разтоварваш багажа и тридневното приключение започва. 

Ден първи:

Пристигаме в късните доби на петъчния ден. Всички спят по своите палатки, а лагерът около хижата ни приветства с музика и огън. Става ти уютно и приятно да видиш толкова млади хора на едно място, които са избрали точно този фестивал, на точно това място. Разпъваме си лагера и заспиваме, защото събота е точно пред нас и ще трябва да отделим деня в търсене на боровинки. Личната ми препоръка е къмпинг зоната над самата хижа, по билото на планината. Бонус е красивата гледка към в. Ботев и разбира се - изгревът. Време е за сън.

Ден втори:

Макар да сме пристигнали само преди няколко часа, чистият въздух и приятната атмосфера те будят рано. Ставаме и се отправяме към хижата. Време за закуска. Имайте предвид, че за мекците, за които вече се носят легенди, се изчаква, защото всеки иска да опита от боровинковото сладко. За съжаление, тази година наистина по хълмовете нямаше толкова много боровинки, затова организаторите бяха решили да ги заменят със сладко от малини. След закуската имате няколко варианта как да прекарате деня – дали да се впуснете в търсене на боровинки, или да отделите сутрешния ден в упражнения по йога. Избираме боровинките, разбира се. Макар и да ни казват, че боровинки почти няма, все пак успяваме да намерим. И докато се усетим, денят почти е минал. Както изминалите години, така и тази, фестивалът предложи богата музикална програма, която да задоволи своите посетители с красива музика. Участници като Balkansky, Теодосий Спасов и фолклорна формация „Авигея“ направиха вечерта изключително магична. И колкото и да не ти се иска, свежият въздух те измаря с една приятна умора, от която не можеш да избягаш така лесно. Затова лягаме под, изпълненото със звезди, небе.

Ден трети:

Последен ден. Ставаме рано, излизаме изпод палатките и във въздуха усещаме онази носталгия, която те наляга, когато напускаш любимо място. Хората събират своите „домове“, за да се отправят обратно към местата, от които са дошли. Така правим и ние. Нареждаме се отново за мекички, хапваме и потегляме към мястото, от което тръгнахме само преди два дни. Наоколо е суматоха, хората се събират, обсъждат преживяното и потеглят някакси по-щастливи и усмихнати. Тръгваме и ние с тях – определено по-добри, определено по-изпълнени с вдъхновение, но и мъничка тъга. Тъга, която ще си отиде от нас чак до следващия път.

А, ако и вие решите да посетите Фестивала на боровинките, то единственото нещо, което трябва да подготвите е решителността, че след дългия път винаги следва сладкото – независимо дали е от боровинки, или малини. Дотогава ви оставям с прекрасните спомени, които събрах на лента, така че всеки път, когато ги погледнете да имате вярата, че и тук, в България, има красиви места, добронамерени хора и един фестивал, който очаква хора като Вас.