Успелите споделят

Боряна Иванова е режисьор, артист и продуцент. Родена и израснала у нас, тя учи в България и Холандия, след което живее в Испания, Южна Африка, Германия и САЩ. В момента твори между Берлин и Калифорния, а само преди дни в Сан Франциско бе излъчена поредицата от късометражни филми Masters of Survival, продуцирани от нея за световноизвестното германско дигитално студио UFA.

Сред интересните бъдещи проекти, по които работи в момента, са иновативният анимационен сериал за VR – Futureville, и общността „Бъдещето на Киното“, чиято идея е чрез VR, като ново средство за разказване на истории, да изкорени предразсъдъците във филмопроизводството.

Още – от самата Боряна… 

Здравей, Боряна! Разкажи ни малко повече за теб и твоя път от София до Лос Анджелис.

Пътят беше дълъг и криволичещ. След три мъчителни години в УНСС реших, че това не е мястото за мен. Прехвърлих се да уча в Холандия, въпреки че там трябваше да започна пак от нулата. След още четири години бях горда носителка на бакалавърска и магистърска степен по политика и човешко развитие, готова да се втурна в осъществяване на една от най-големите си мечти – да работя за Обединените нации.

Само че нещата не се развиха точно както аз си представях. Обединените нации не споделиха чувствата ми и след около половин година реших, че няма смисъл да продължавам да упорствам. Бях съкрушена. Тогава ми хрумна, че има повече от един път за достигане на целта ми. След няколко месеца пакетирах куфарите си за Южна Африка, където бях изпратена от холандска фондация, която подпомага местни фермери и предприемачи.

За да покажем резултатите от тези проекти, започнах да заснемам къси видеа. Ефектът беше окриляващ, много хора проявиха интерес към нашите проекти. По-късно започнах да създавам документални филми на различна социална тематика в Барселона, Берлин, на Балканите.

Никога не съм имала амбицията да съм режисьор и да работя във филмовата индустрия в Лос Анджелис. Нещата се случиха по-скоро естествено и аз оставих съдбата да ме води.

Защо реши да се преместиш в Холивуд и да изоставиш добре финансираната индустрия в Европа?

Има различни места в Калифорния, където творя, не само в Лос Анджелис. Холивуд е по-скоро мястото, където трябва да бъда, за да се срещам с хора и да участвам в различни събития.

Това, което ме привлече в Калифорния, са енергията и динамизмът на хората. Сякаш те никога не спят и постоянно работят над интересни и вдъхновяващи проекти.

Тази енергия е заразна. Действително европейската индустрия е добре финансирана. Но също така се изисква много време, за да достигнеш до тези ресурси. В повечето случаи работя над филми с тематика, която носи със себе си известна степен на неотложност. За мен е трудно да чакам година или две, докато бюджетът ми бъде одобрен. 

Какво си представяш за пътя напред? Голямото комерсиално кино или инди проекти с висока добавена стойност?

Инди проекти с висока добавена стойност, определено! Това е причината да правя филми.

В момента продуцираш супериновативен проект - първи анимационен сериал за VR. Разкажи ни малко за него. 

Сериалът Futureville разглежда различни сценарии за бъдещето и повдига въпроси, които имат жизнена важност за оцеляването ни в свят, доминиран от новите технологии. Към днешна дата повечето предсказания за това, което ни очаква, са доста мрачни и предполагат почти тотална доминация на машините над хората. Мисля, че тази визия е прекалено екстремна, все още няма обективни причини за паника и отчаяние.

С Futureville искам да дам на зрителите възможността да поиграят с някои идеи и сами да решат какво бъдеще искат за себе си. Например в един от епизодите главната героиня трябва да реши дали иска силиконов чип в главата си, за да догони интелектуалния капацитет на гражданите на Фючървил. Зрителите според моралните си убеждения трябва да ѝ помогнат да вземе решение.

Това води до алтернативни развръзки и съответно обрисува версии на бъдещето, които всеки един може да прецени дали харесва, или не.

Виртуалната реалност ли е бъдещето на киното? С какво ще допринесе тази технология за развитието на седмото изкуство? 

Трудно е да се каже. Определено зрителите са гладни за нещо ново. Не само за различен подход към правенето на филми, но и напълно различно преживяване. Все по-малко хора са способни да седят в киното в продължение на два часа. В същото време VR идва с някои сериозни ограничения. Не можеш да гледаш съдържание за по-дълго от 15 мин, защото ти се завива свят. Самият хардуер е скъп и в момента само малка част от населението има достъп до него. 

Фундаментално различният начин на създаване и гледане на VR принуждава творците да гледат на разказването на истории по нов и нестандартен начин.

Книгата с правила за правене на филми вече не важи. Това дава пространство за експерименти и изява на непознати досега таланти.

На 28 март в Сан Франциско се прожектира продуцираната от теб анимационна документална поредица за съдбата на 10 бежанци. Разкажи ни за процеса по създаването ѝ. 

През 2015 година започнах да пиша блога RefugeeVoice. След около половин година бях насъбрала куп невероятни истории и исках да направя филми по тях, защото тези истории от реалността надминаваха дори и холивудските сценарии. Съдбата ме срещна с две невероятни жени – Annika Reich и Mechthild Holter, които ме свързаха с немската продуцентска къща UFA.

Представих идеята за поредицата на изпълнителните продуценти Jörg Winger и Alicia Remirez. Те я харесаха и ми дадоха пълна творческа свобода да решавам как ще изглеждат различните филми. Имах половин година за създаването на 10 филма, което беше истинско предизвикателство.

Коя от историите беше най-емоционална или най-изненадваща за теб? 

Историята на Федуа беше изключително тежка. Имах продължителен морален дебат със себе си – за да направя филма, трябва да накарам една жена, която е минала през най-неописуемата загуба на света, да изпита отново тези болезнени моменти. Оправдава ли продукцията на един филм тези емоционални жертви?

В крайна сметка, Федуа дойде при мен и каза: „Можеш да ме питаш всичко. Искам да разкажа историята си, за да могат майките в моята ситуация да се чувстват по-малко самотни“. Беше трудно да сдържам сълзите си в такива моменти.

Ти виждаш ли се като емигрант и каква би била анимацията за твоя живот? 

По-скоро се виждам като пътешественик. Но може би това е просто друга дума за емигрант с романтична визия. Анимацията за моя живот все още се пише. Всеки месец реалността предоставя нов материал. За сега обаче в мен няма достатъчно нарцисизъм, за да създам филм за собствения ми живот. Предпочитам да създавам филми за други хора.

Какво е успехът за теб? "Оскар"? "Сънданс"? Нещо друго? 

Измервам успеха със степента, до която работата ми има положителен ефект върху обществото и способността ѝ да провокира дискусия. Ако един "неонацист" промени войнственото си отношение към бежанците, за мен това е успех. Ако „нормалните“ граждани започнат да проявяват повече разбиране към бездомните, за мен това е успех. 

Какъв съвет би си дала, ако се срещнеш на летището с куфарите, преди да отлетиш за Холандия? А на летището в Берлин по пътя към Лос Анджелис? 

На път към Холандия – да вярвам повече в себе си. На път към Лос Анджелис – да слушам интуицията си, която винаги ме води към правилния път. 

Поредицата Masters of Survival е в Amazon Prime в края на май.