Успелите споделят

Винаги ми е било странно да пиша уводи. Почти никога не успявам да представя дадения човек в светлината, в която ме е впечатлил или успял да ме докосне. Днес от другата страна на моите въпроси са отговорите на един пътешественик, откривател и разказвач. Пътешественик, който може да те пренесе в кътче от райската ни страна със силата на думите. Като умел художник с палитра от словесни цветове, който рисува омайна картина. И ти влизаш в нейните стъпки, "гледаш" през нейните очи, четейки нейните пътеписаници и вече умствено си планувал отпуската си, за да отидеш до местата, на които тя те води със своите разкази.

Тя ти разказва за дадено място и ти само трябва да поемеш по пътя. И да го откриеш сам. Да го преживееш, споделиш и на свой ред да го разкажеш. Ако следваме думите "Опознай Родината, за да я обикнеш", то спокойно можем да кажем, че Боряна Кръстева помага на хората да направят именно това. Как? Разберете в следващите редове.... 

Представи се накратко?

Пътешественик по душа и разказвач по призвание! Обожавам движението, пътуванията, заспиването на ново място и събуждането с непозната гледка през прозореца, търсенето и откриването на тайни места и легенди, фолклора, хората в гънките на планината, разговорите край огъня, мириса на свобода, България!

Разкажи ни за пътя си от травъл блогър до издаването на книгата "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици". Как се развиха нещата? 

Поддържам личен блог за пътешествия - „Пътеписаници“ от 3 години. Създадох го, за да записвам и споделям пътешествията си. С времето се оказа, че освен мен, те вдъхновяват и други хора. Просто правих това, което обичам – с голям ентусиазъм, внимание и всеотдайност. Блогът е мястото, на което си почивам, в което подреждам вихъра на пътешествията си.

Благодарение на него станах част от екипа на Peika.bg. От началото на 2017 г. съм главен редактор на сайта. Заедно с колегите искахме да направим нещо извън сайта. Предните пътеводители на Peika.bg бяха много успешни, но сега искахме да представим нещо по-различно. Тогава ми хрумна да предложим един от моите любими начини за пътешествие – чрез фолклора. Всички „разходки“ в книгата са свързани с мистични легенди, които съм събирала от местните хора по време на пътешествията ми из България. 

Имала ли си колебания дали това е нещото, с което си искала да се занимаваш? 

Не. Да пътувам, да пиша, да снимам, това е нещото, което искам и което ме прави щастлива. Всеки човек е добър в някое поприще, има дейности, които му пасват по-добре от други. Когато ги открие, той може да бъде в мир със себе си и да има свободата да се развива, да гради, просто да бъде щастлив! Знам, че това е нещото, с което искам да се занимавам, защото ме кара да се чувствам свободна. Ако сутрин отиваш на работа със свит стомах – нещо не е наред и трябва незабавно да промениш курса си на движение. 

Кое е любимото ти кътче от България, което си описала в книгата?

Как да избера кой трепет, кое вълнение е било най-любимо? Трудна задача. По време на близо 3-месечните пътувания видях, изпитах и съхраних толкова шарена палитра от емоции, че нейната истинска красота се открива само когато цветовете ѝ са смесени.

И все пак някои от ярките емоции и най-силните енергии открих в Странджа планина и по-специално в пещерата на Света Марина, край село Сливарово.

Коя е рецептата за едно прекрасно и вълнуващо пътуване? 

Да тръгнеш с усмивка и без предразсъдъци, да си любопитен, да общуваш – с местните хора, с природата, със себе си! Да умееш да се наслаждаваш на мястото, на момента – без да съпоставяш, без да съдиш. 

Нека се върнем към началото - с толкова много ангажименти смяташ ли да продължиш да поддържаш блога си "Пътеписаници"? 

Да, разбира се. Едното не пречи на другото. Блогът е като мой личен албум за спомени, така че няма причина да не го развивам. Благодарение на него ми се случиха прекрасни пътешествия, срещи. Признавам си, че покрай работата по книгата нямах толкова време, а и сили, за да го поддържам редовно. Бях насочила цялата си креативност, въображение и плам в книга „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“. Когато правя нещо, искам да давам най-доброто от себе си. Фокусирам се върху него и го правя така, както смятам, че трябва да бъде.

„Пътеписаници“ са едно много специално виртуално пространство, което е събрало реалните ми преживявания и съвсем реално помага и на други хора на пътуват! Искам през новата година да му отдам дължимото внимание.

Много хора изпитват нужда да се откъснат от напрегнатото си ежедневие - каква е твоята рецепта? 

Аз не се опитвам. Харесва ми да има напрежение, за да мога да оценя почивката. Няма как без едното или без другото. Да, понякога и на мен ми се иска да избягам от ежедневието, от обичайния забързан ритъм. Тогава просто се качвам в планината. Обичам въздухът да е наситен с аромат на бор, да е приятно хладен, а суетата да е някъде далеч зад мен. Рецепта не мога да дам, но се научих на нещо много полезно – да си казвам „стоп“. Когато напрежението ми идва в повече и вече не е стимул, а по-скоро бреме – си казвам „стоп“. Тогава задължително сменям обстановката, за да може мозъкът да заработи на друга честота. Планина, море, на село, при баба и дядо – всеки сам избира къде да се спаси, но е важно да го направи навреме!

Опиши ни България на своите мечти  

Докато пътувам, се убеждавам, че България е прекрасна. Не само като природа, но като енергия, като съвкупност от възможности за едно достойно съществуване. Ние не познаваме земята, на която сме родени, не я разбираме, следователно не можем да я оценим, опазим и използваме по най-правилния начин. България на моите мечти е пълна с хора, които знаят кои са и какви искат да бъдат. Осъзнатостта ще ни направи свободни. Мечтая за една наистина свободна България!