Интервюта

Боряна определя себе си като миротворец, който търси мира вътре и извън себе си по човеколюбив начин, вярвайки че това ще допринесе за постигането на значима социална промяна! Тя е изследовател на човешките взаимоотношения, на начините на общуване и междукултурното общуване. Среща се с философията на ненасилственото, обогатяващо живота общуване на американския психолог Маршал Розенберг преди близо 14 години. Оттогава е преминала редица обучения, семинари, ателиета, фестивали на живо и онлайн, докато в началото на тази година започва процес на квалификация като международно сертифициран фасилитатор и обучител по ННК (Ненасилствена комуникация) към CNVC (Center for Nonviolent Communication), САЩ. С нейна подкрепа, скоро във Варна се състоя вдъхновяваща среща с гост лектор Ирмтрауд Каушат на тема: “Ненасилствена комуникация - начин за по-дълбоко разбиране на себе си и другите”.

Боряна участва в редица доброволни инициативи, подкрепяйки семейства, училища, организации, бизнеси, екипи, общности чрез медиация, консултации, обучения, работилници и презентации. Активно участва в инициативи за качествена промяна в образованието, здравеопазването и в подкрепа на детската грижа и родителството. Mедиатор към Център за медиация към Окръжен и Районен съд град Варна и активен член на НАПК (Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"), като вече 15 години е доброволен консултант по кърмене. Отскоро е и член на ООВ (Образователна общност - Варна). Прочетете повече за Боряна и ННК в следващите редове на интервюто ни с нея.

Боряна, какво е ненасилствена комуникация и в кои аспекти от живота ни може да се прилага?

Ненасилствената комуникация (ННК) е създадена от психолога Маршал Б. Розенберг още през 60-те години на миналия век. Често се среща още като “език на сърцето” - език, чрез който можем да дадем израз на своята “истина”, запазвайки уважението към себе си и към другия. ННК ни дава възможност да проникнем в сърцевината на нашия начин на общуване. Тя запазва древния принцип на ненасилие, ненараняване - “ахимса” (от санскрит), който съчетава в себе си едновременно концепциите за съзнание и действие. От гледна точка на аспекта “действие”, ННК е простичка за усвояване. Чрез 4 конкретни стъпки и определени насоки как да ги прилагаме, ненасилствената комуникация помага да изградим ефективни умения за общуване, които увеличават способността ни да изграждаме удовлетворяващи взаимоотношения, основани на емпатия, близост, свързване, разбирателство и свобода.

Същевременно са необходими решимост и силно намерение да пребиваваме в “съзнанието” на ненасилие и да поемем отговорност за мислите, намеренията, чувствата, действията си, така че да съжителстваме в съпричастност, състрадание, смелост, автентичност и мир.

И както казва М. Розенберг “Това е едновременно просто и много сложно!”.

Да развием тази проницателност на съзнанието и сърцето - съпричастното съзнание - е път, по който всеки върви със свое темпо. Както и с ученето на всяко ново нещо, и тук се изисква старание, последователност и милост към себе си в моментите на трудност.

А каква би била мотивацията ни за всичко изброено?

Въпреки разцвета на комуникационните технологии, удивително е как все още не умеем нито да се изразяваме, нито да се изслушваме, нито да се разбираме едни други. Това поражда насилието, на което сме свидетели тук и сега. По-тъжното е, че също така посява семената на бъдещо насилие. От всеки от нас зависи поддържането на собствения ни вътрешен мир и постигането на мир помежду ни.

Съзнателната, съпричастна ненасилствена комуникация е всеобщо приложим метод, който подпомага диалога между хората, за да изградим общества, основани на емпатия и отчитащи универсалните човешки потребности на всеки. Тя подкрепя както вътрешната връзка със самия себе си, така и междуличностните отношения. Ето защо усвояването на метода и развиването на тази нагласа са безценни в динамиката на партньорската двойка, в семейството, в професионалните, бизнес и корпоративни среди, в социалната, образователната, политическата и много други сфери. 

На снимката: Боряна Петърнишки на срещата, организирана съвместно с Образователна общност - Варна с гост лектор Ирмтрауд Каушат на тема: “Ненасилствена комуникация - начин за по-дълбоко разбиране на себе си и другите”.

Според теб ненасилствена комуникация трябва ли да бъде изучаван предмет в училище?

Не мисля, че това следва да бъде отделен предмет. ННК е начин на живот, на общуване, на съзнание. Децата учат най-добре чрез личния пример на възрастните около тях. Ако ние възпитаваме в себе си като родители и учители този светоглед и развиваме съзнателно уменията си за ненасилствено общуване, то ще ги “преподаваме” и на децата си. Но това учене започва много преди училищната възраст! Разбира се, че в детската градина или училище е добре да имаме фокус върху развиването на тези социално - емоционални умения и да си партнираме с родителите в изграждането им. Толкова много говорим напоследък за това, именно защото е предпоставка за разгръщането на потенциала на личността и развиването на интелектуалните заложби. За мен всяко “преподаване” е добре да бъде съобразено със специфичните нужди на децата в съответната възраст. Като така можем да използваме всяка ситуация у дома, в парка, или в магазина, между децата вкъщи или в училище, в книгата, песничката или задачата - за да обърнем внимание на отношенията, общуването, емоциите и потребностите.

Както споменахме, ти си медиатор, наистина ли в "спора се ражда истината"?

Каква е “истината” и кое е правилно и грешно можем да спорим дълго. За мен всеки конфликт, спор, трудност са възможност да научим повече за себе си, за партньора в дадената конфликтна ситуация, за живота ни като цяло. Когато си позволим да влезем с повече любопитство, уважение и емоционална зрялост в трудността помежду ни, заедно можем да открием неподозирани ресурси и варианти за справяне или излизане с достойнство от спора. Ако не можем сами, защото понякога е непосилно трудно и “цената”, която плащаме е много висока, то търсим кой да ни подкрепи в този процес.

Медиацията и ненасилствената комуникация ръка за ръка ли вървят?

За мен лично ННК върви ръка за ръка с всичко, защото е отговорен начин на взаимодействие, светоглед и съзнание. У нас медиацията като установена процедура включва различни похвати и стратегии за общуване с цел постигане на ефективност - т.е. достигане до взаимно удовлетворяващ изход от конфликта. Едно от безспорните предимства на този извънсъдебен начин за разрешаване на спорове е именно възможността да се запазят в някаква степен отношенията между хората, въпреки трудните емоции. Отидат ли, обаче на Съд, дори и насочени оттам към процедура по медиация, вместо да са “партньори” в конфликта, участниците се превръщат в “страни”, едната от които непременно е “виновна”. Това само по себе си прави почти невъзможно съхраняването на общочовешкото помежду ни, защото фокусът е върху онова, което ни разделя. А дори разделени, например като брачни партньори, хората продължават да бъдат родители и им се налага да контактуват. Въпреки че традиционно се провежда медиация, без да се използва ненасилствена комуникация, аз лично ги съчетавам, особено в ранния етап на срещите. Това създава много по-благоприятна атмосфера, в която всички участници равнопоставено могат да изразят своите нужди и гледни точки, без борба за надмощие или страх от насилие или агресия.

В този комбиниран подход виждам най-голям голям ефект за намирането на това какво ни свързва като човешки същества, отвъд ролите ни (на родители, съдружници, работодатели и служители, и прочие ). По-доброто разбиране на нуждите на участващите страни спомага те сами да достигнат до творчески решения, към които с много по-голямо желание и даже решимост се придържат.

Как реши да станеш доброволен консултант по кърмене? Кърменето тема табу ли е в България?

Преди малко повече от 16 години, когато родих дъщеря ми, срещнах трудности в кърменето, въпреки че се бях подготвила добре. Спомням си, че толкова бях мотивирана да се справя, но упорито се мъчех сама. След няколко неспокойни седмици, си спомних за моя близка д-р А. Попиванова, от която знаех за Националния комитет по кърмене (днес Национална асоциация “Подкрепа за Кърмене”). Беше изумително с каква лекота доброволните консултанти тогава нагласиха моето бебе на моята гърда и как цялото напрежение за изпари мигновено!

Едно е да се подготвиш на теория, съвсем друго е на практика да преживееш този момент. Те не само коригираха позата на кърмене и начина на засукване, но и ми позволиха да изразя всички бушуващи емоции, насъбрали се в мен заради усещането за несправяне! Това промени всичко за нас! И при първото обучение за доброволни консултанти се записах - казах си: “Ако мога на една жена да спестя това, значи си струва всяко усилие!”.

Дали кърменето е тема “табу” - не мисля! Но със сигурност има нужда от много повече подкрепа в пред- и следродилната грижа, за да се случва възможно най-естествено и леко. И от осъзнатост, мотивация и поемане на лична отговорност от страна на майките и в по-широк план - от обществото ни. Дълбоко вярвам, че в ролята си на доброволни консултанти по кърмене, ние допринасяме не само за конкретното семейство, а за цялото ни общество!

Източник снимка: deteto.info, Б.Петърнишки като лектор в училище "Чакам бебе" на тема кърмене на бебето.

 За финал какво ще пожелаеш на читателите ни?

Често повтарям на себе си и на семействата, с които работя като консултант или медиатор въпроса: “Какво е най-важното за мен тук и сега?”. Това много помага да бъдем по-свързани с наистина значимото за нас във всеки един момент.

Желая на вашите читатели да бъдат свързани с нуждите си в настоящето и с любопитство, отворен ум и любящо сърце да изследват взаимоотношенията със себе си и с другите!

                                                                                                    Снимки: Личен архив Б. Петърнишки