Успелите споделят

Зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, Боян Петров е олицетворение на сила и борбеност. С богат набор от преодолени житейски предизвикателства, той ни разкрива мъдрата страна на нещата, докато продължава ежедневно да работи по реализирането на проекти за изкачването на най-високите върхове в света. Диабетик, преборил два пъти рака, който освен да се стреми към осемхилядници, влага енергия и по подетите екологични борби у нас. Не на последно място той е "Мъж на годината 2016" - приз, който спечели в конкуренцията на други двама достойни българи - параолимпиеца Ружди Ружди и писателя Георги Господинов. За нас е изключително удоволствие да ти представим един от най-вдъхновяващите примери по нашите ширини - приятно четене!

Кое те отведе по пътя от науката към алпинизма?

В началото беше зоологията и дори нямах представа, че може да сe комбинира с алпинизма и че някой ден ще катеря върхове. Започнах, когато бях 15-годишен и фокусът ми беше основно върху изследването на прилепите, земноводните, влечугите и пещерната фауна в България. Бързо осъзнах, че за да стигам до интересните животни, които ме интересуват трябва да овладея техниките на единичното въже – да се спускам в пропасти, да катеря, да оцелявам в трудни условия над и под земята.

Когато често висиш някъде високо на едно 9-10 милиметрово въже бързо осъзнаваш, че трябва да си перфектен с всички техники, така че с минимален риск да събираш материал и документираш наблюденията си. С годините, натрупаният опит ме изгради като професионален изследовател, който с уменията си стига до обектите, които проучва.

Проектите ми за високи върхове се появиха едва след като навърших 27 години. Бях в отлична форма и знаех, че имам всички телесни показатели да работя в трудна среда без да страдам, без тялото ми да изнемогва. Можех бързо да се възстановявам и вече имах достатъчно опит, за да се чувствам уверен, че искам още по-трудни и невъзможни задачи и цели.

По времето на тази градация как преодоляваш всички появили се страхове и колебания?

Трудностите, които преодоляваме в първите епизоди на живота са една нормална част от израстването, даже те са най-ценни. Всяко преодоляно стъпало трябва да става ниско като цел в следващите етапи от живота ни. Трудно е един младеж на 20 години да успее да се изправи успешно пред големите предизвикателства, ако още не е преодолял дребните страхове и колебания в себе си.

След толкова много експедиции и дни на терен, личната ми мярка за трудност вече е доста висока. През 2014 г. разбрах, че мога да катеря по 3 осемхилядника за под 100 дни и към днешна дата изкачването само на един гигант на сезон ми се струва недостатъчно, за да се почувствам удовлетворен.

Ако се научиш да правиш правилно дребните стъпки, ще се справиш и с големите. Всеки трябва да има еволюция в усещането за трудност –всичко е възможно, но нека не прескачаме и хронологията на растежа.

Като тийнейджър четях автобиографии на велики личности, пълководци, учени, спортисти. Осъзнах, че никой не се е родил научен и всеки е имал много лични драми и спадове.

На всички ни се дават абсолютно еднакви шансове да се развиваме, но не всеки успява да се научи как да превръща недостатъците в предимства.

Какво се вижда от високо?

На самите върхове изпитвам физическо задоволство, че баирът и напъването са свършили. Върхът обаче е само средата на изпитанието и ако не успееш да слезеш жив, значи нищо не си направил. Ако се разсееш в някой сериозен бизнес проект ще загубиш пари, партньори или собственост. Ако алпинистът се разсее, губи живота си. Залогът е много голям, така че се поздравявам с успеха едва когато се прибера в базовия лагер.

Опитът, физическата подготовка, точната преценка и психическата устойчивост ми дават увереност, че ще успея да се справя и с най-трудните цели. Най-успешните височинни алпинисти са на средна възраст. Именно те стъпват най-смело, защото се познават, знаят възможностите си и душата им не изпитва дълбоки съмнения и колебания.

Върховете са точки в живота ми, от които виждам морето от други върхове…и разбирам, че имам още много работа.

Какво читателят може да открие между редовете на книгата „Първите седем“ ?

Надявам се, че между редовете съм успял да предам духа и страстта, с които тренирам и катеря върховете. И най-съвършеното тяло, ако не го движи силен дух, няма да може да направи и една крачка в „зоната на смъртта“, над 8000 метра. Отлично подготвени алпинисти често не успяват да изкачат върха, защото фокусът на финала по една или друга причина намалява или изчезва.

Никой не трябва да се предава „без бой“ преди да завърши докрай проекта, по който е работил месеци, а дори и години наред.

Какъв е изводът ти, водейки всички екологични борби в името на каузите, в които вярваш тук, на ниското – спасяването на Пирин, Рила, Витоша?

Не обичам обществено пасивните наблюдатели и фейсбук коментатори на всичко и всеки. Борбата за опазването на природата и биоразнообразието трябва активно да се подкрепя от всеки, който се зарежда, обича и уважава неприкосновеността на защитените територии у нас и по света. Подкрепата за каузите е доброволна, идва от душата ни и именно това ни различава от платените кампании с тролове и мастити експерти. Ако им махнеш ресурса даван от заинтересованите грабители, подкрепата им мигом изчезва.

Всеки трябва да участва в каузи, които смята за справедливи, национално или регионално значими. Трябва активно да отстояваме позициите си във всички престъпления срещу нашите гори, реки, въздух, естествена флора и дива фауна.

Превземането на обществения природен ресурс в България е планирано и методично изпълнявано мероприятие. Действията им започват с отсичането на „група дървета“, прерастват в проправянето на „санитарни просеки“, незаконното разширяване на писти, увеличаване на „зоните за туризъм“, изграждането на мини-вецове в планинските реки, превземането на парк след парк.

Законите, наредбите и плановете за управление се модифицират услужливо и гласуват, така че да паснат на съвсем конкретни инвеститорски намерения в Пирин, Рила или Витоша.

Дивата природа в парковете трябва да се опазва с усилията на всички активисти, които не се връзват на популизма и „еко“ клишетата на фирмите от черния списък на организациите унищожаващи българската природа. Не може да оставаме без позиция. Бъдете активни, участвайте в кампаниите!

Как би продължил изречението „България е…“?

Чисто географски – България е най-прекрасното кътче за живеене в целия свят! Върху сравнително малка площ имаме планини, равнини, гори, реки, езера и над 300 км Черноморско крайбрежие. Всичко е буквално на една ръка разстояние и в рамките на няколко часа може да смениш морския пясък с прохладни гори или снежни върхове.

България е перла, чийто блясък и чистота зависят от нас!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.