Успелите споделят

Боян Рашев е от малцината успешни българи, които не се страхуват да се откажат от това, което не ги удовлетворява и да започнат да градят живота си от нулата. Заедно със съпругата му създават консултантска фирма - denkstatt България. Преминават през доста трудности, но упоритият труд им се отплаща. Днес, едни от най-големите фирми са техни клиенти. Боян е канен от Кока-Кола да представя различни теми на конференции в Лондон за околната среда и нейното опазване. Неща, които засягат и нас като съвестни граждани. Повече за него в интервюто, което следва сега.

Разкажете ни накратко за себе си.

Казвам се Боян Рашев. Роден в Ямбол – днес на 40 години – женен, с две дъщери. Завършил съм бакалавърска и магистърска степен по „Управление на околната среда и ресурсите“ в Германия като общо съм учил в 4 университета, в 4 страни, на 4 различни езика. От 2007 г. съм управляващ партньор в denkstatt България – консултантска фирма, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния, социалния и човешкия капитал.

Създадохме я заедно със съпругата ми Климентина и австрийските ни партньори. Обичам да бягам на големи разстояния и да пиша текстове на тема устойчиво развитие. Чета много, следя какво се случва в реалния свят и съм способен да си променям мнението по всякакви въпроси, когато виждам, че фактите не го подкрепят. Това май е рядко явление.

Преди 11 години оставяте всичко сигурно зад гърба си и със съпругата си създавате собствена консултантска фирма като мечтаете един ден да работите за големите компании. Как се решихте на тази стъпка и как човек започва от нулата, за да съгради мечтата си?

През 2006 г. аз работех в природозащитна НПО, а Климентина – в ПР агенция. Никой от нас не беше щастлив от това, което правеше. Никой от нас нямаше възможност да прави нещата така, както ги разбира. Честно казано, изобщо не сме мислили за пари. Нямахме никаква представа колко можем да печелим, ако имаме собствена фирма. Бяхме сигурни обаче, че ще правим правилните неща по правилния начин… и все някой ще ни се довери.

През есента на 2006 г., когато регистрирахме фирмата, първата ни дъщеря беше на година и половина и имахме малко спестени пари, достатъчни за половин година.

Направихме нещо много забавно – понеже започнахме бизнес в тотално нова и интересна сфера, но пък нямахме знания и опит, започнахме да звъним на разни фирми, които са представени само в Западна Европа и да им предлагаме като част от тяхната КСО да споделят ноу-хау с нас. Една от многото щури идеи, която обаче доведе denkstatt при нас. Те обаче поискаха да споделим и името им.

Така през март 2007 г. се озовахме на опознавателна среща във Виена. Бяхме страшно подготвени, ентусиазирани и… май се харесахме още в първите 10 минути. Така започна всичко.

Как се решихме? Ами, без много мислене. Ако започнеш да мислиш, пресмяташ, калкулираш… все ще стигнеш до извода, че е по-добре да не гониш дивото. Просто решихме.

Най-важният фактор беше, че и двамата искахме едно и също и рискувахме всичко. Когато напуснахме, го направихме по много ясен начин – буквално изгорихме всички мостове за връщане назад. После, разбира се, започнаха трудностите, колебанията, чуденето, ежедневната битка за някаква платена работа. Това е ежедневието на всеки бизнес.

В България помагате на Кока-Кола да стартира програмата си за водна ефективност, както и за редица други цели. Какво е да си част от такава глобална продукция?

Не сме част от Кока-Кола – вероятно оставате с такова впечатление, защото често говорим за тях като един от основните ни клиенти. Имали сме и други години, когато водещи клиенти са ни били структурите на Министерството на околната среда и водите например.

Да, един от първите ни проекти с Кока-Кола беше глобалната програма за водна ефективност в бутилиращите заводи – правехме одити и измервания и накрая давахме препоръки за промени и инвестиции, с цел намаляване потреблението на вода. Българският екип сме минали по този път с около 15 завода в региона. Когато след години се обърнеш назад и видиш колко по-малко вода използват същите тези заводи днес за производство на литър напитка, осъзнаваш какво въздействие имаш, работейки за клиент с такъв мащаб. Това е най-силният възможен стимул да продължаваш напред.

От компанията се доверяват на Вас да представите темата "Отпадъците в морската среда и микро-пластмасите" в Лондон. Как се поема такава отговорност и какво ще донесе за опазването на околната среда?

Пластмасите в морската среда са следваща екологична топ-тема в обществото. До няколко години те ще изместят изменението на климата, точно както то измести озоновата дупка и киселинните дъждове преди години. 

Малко хора си дават сметка каква е ролята на пластмасите в живота ни – те са абсолютно навсякъде, а наличието им е критично за цивилизацията. Защото, ако трябва да използваме дървесина и минерали в такова количество и приложения, ще трябва да опоскаме планетата! Точно заради здравината и устойчивостта си обаче пластмасите са изключително коварен отпадък – изпусне ли го системата за събиране и оползотворяване, той се завира къде ли не и започва да причинява сериозни проблеми.

Нямаме избор. Трябва да намерим решение. Няма как употребата на пластмаси да намалее значително. Няма как отпадъците от пластмаси да бъдат 100% оползотворявани. Трябва да бъдат създадени пластмаси, които са здрави, докато са в употреба, но се разграждат, когато се превърнат в отпадък – особено във водна среда. Освен това не е лошо и да се произвеждат от отпадъчна биомаса.

Това е предизвикателството пред индустрията. Сигурен съм, че ще се справим – докато сме свободни да го търсим, винаги ще намираме решение!

В компанията си изграждате един добър екип. Трудно ли е човек да бъде лидер в 21 век и да спечели доверието на хората?

В 21 век в България е много по-лесно да бъдеш лидер в сравнение с 20 век, защото днес имаш свободата и избора да бъдеш такъв. В същото време е и много трудно, защото днес няма авторитети – всеки, който има достъп до Интернет, си мисли, че знае и разбира от всичко. В резултат, на власт са митовете, тоест цари тотална медийна и публична неадекватност по различни въпроси. Аз го виждам най-ясно в областта на устойчивото развитие и околната среда, но явлението е повсеместно. Затова и започнах често да пиша и споделям как реално стоят нещата по много теми. 

Доверието на хората се печели все по-трудно, а още по-трудно се задържа. През нашата фирма са минали доста хора – с повечето сме се разделили с отлични отношения, но не с всички и това е нормално – животите на хората в една малка фирма са доста тясно обвързани и всякакви несъгласия и противоречия имат значение. В момента се чувстваме особено щастливи с екипа си – вярваме, че сме постигнали отличен микс и отношения. А доверието винаги е било и ще бъде 100% – без това няма напредък. 

Какво бихте посъветвали хората, които се колебаят да рискуват и да преследват мечтите си?

Ако човек знае какво иска от живота и въпреки това никога не направи реален опит да го постигне, предполагам, че вечно ще живее с болката от потиснатото желание. Това не е добра перспектива. Опитайте! В края на краищата, дори и да не се получи, човек винаги може да продължи да прави това, което наистина може.

Но нека не бъдем неадекватни оптимисти – не всеки е роден за предприемач, а тези, които са успешни са наистина малко. Ние с жена ми сме особен случай, защото бяхме заедно. Поотделно може би никой от нас нямаше нито да се хване, нито да успее.

Човек може да преследва мечтите си и без да е лидер, ако намери това професионално занимание и позиция, които му дават удовлетворение и възможност за адекватен жизнен стандарт. Не всеки се кефи на разбиването на стени, устояването на бури и постоянното усещане, че всичко, което си изградил, може да се разпадне утре. Ако не сте фен на подобни изживявания, не се хвърляйте в собствен бизнес.