Доброто от света

Учени от Вашингтонския университет са модифицирали едно от най-разпространените домашни растения - бръшляна, да премахва хлороформа и бензена от въздуха.

Въздушните филтри помагат да се предпазваме от прах и алергени, но хлороформът и бензенът са прекалено малки частици и не се улавят. Хлороформът се съдържа в хлорираната вода, а бензенът се натрупва в домовете ни, когато се къпем или варим вода. Изследвания показват, че и двете допринасят за рак.

Не се говори много за тези частици в домовете ни и мисля, че е така, защото досега не сме можели да направим нещо. - казва Стюърт Странд, професор и изследовател във Вашингтонския университет. - Сега разработваме растения, които да пречистват замърсителите от въздуха вместо нас.

Учените са променили растението с протеин, наречен цитохром P450 2E1 или 2E1 накратко. Протеинът съществува във всички бозайници, включително и хората. В телата ни 2E1 превръща бензена във фенол и хлороформа във въглероден двуокис и хлоридни йони. Но уловката е, че този протеин се намира в черния ни дроб и се активира единствено когато пием алкохол, така че не ни помага да пречистваме замърсители от въздуха. 

Решихме, че тази реакция - да се превръщат замърсяващи в незамърсяващи вещества, може да се случва извън растението, пример за концепцията "зелен черен дроб". - казва Стюърт Странд. - 2Е1 е полезно и за растенията също така. Те използват въглеродения двуокис и хлоридните йони, за да произвеждат храната си и използват фенола да образуват компоненти за клетъчните си стени.

Изследователите са направили синтетична версия от ген на заек с 2Е1. След което са го въвели в бръшляна, за да го приеме всяка клетка. И тъй като не цъфти на стайна температура, генномодифицираното растение няма да се разпространява чрез полен, така че няма и да дразни хора с алергии.

Целият процес отне повече от две години. - добавя Long Zhang, изследовател в университета. - Това е доста време в сравнение с други лабораторни растения, на които отнема само няколко месеца. Но искахме да модифицираме точно бръшляна, защото е здрав и расте под всякакви условия. 

Учените тествали колко добре генномодифицираното растение пречиства от замърсители в сравнение с обикновен бръшлян. Поставили и двата вида в стъклени тръби и добавили или бензенов, или хлороформен газ вътре. В рамките на 11 дни следяли концентрацията на всеки от замърсителите. При обикновения бръшлян концентрацията на нито един газ не се променила.

При генномодифицираното растение концентрацията на хлороформ спаднала с 82% само след 3 дни и била почти незасечена след ден 6. При бензена също имало промяна, макар и по-бавна. До осмия ден концентрацията на газа била спаднала със 75%. За да проведат правилно експеримента, изследователите използвали много по-високи нива на концентрация на замърсителите, отколкото е открита обикновено в домовете ни. Но при тези резултати, те очакват, че в домашни условия нивата ще спадат дори още по-бързо от зададените в изследването. 

Ако растението стои в ъгъл на стая, също ще има ефект - обяснява Стюърд Странд. - Но без движение на въздуха ще отнеме повече време на молекулите да достигнат до него.

В момента учените работят върху добавяне на протеин, който да премахва формалдехид - замърсител, който прониква във въздуха чрез цигарен дим и дървени продукти, като шкафове и ламинат.

Без протеини да премахват молекулите, ще трябва да използваме високо енергичен процес. Много по-просто и екологично е да поставим всички протеини в домашно растение - завършва Стюърд.