Култура

Проект за опазване на паметника Бузлуджа бе представен и подкрепен в Европейския парламент в рамките на кръгла маса "Съвременно наследство в риск" на 23-ти февруари. Темата развълнува експертите и публиката и предизвика силен интерес.

Чуждестранните участници останаха много впечатлени от съществуването на социалистическата сграда, непозната за Европа и изявиха подкрепата си към проекта на арх. Дора Иванова "Бузлуджа – паметта на времето". Младата архитектка работи за опазването на паметника и предлага превръщане на монумента в музей на националната памет, разказващ историята на България от античността до днес.

Кръглата маса бе организирана от евродепутата Момчил Неков и в нея участваха специалисти от България, Румъния, Германия, Белгия и Холандия.

Сред експертите беше г-жа Снежка Михайлович - генерален секретар на Европа Ностра, организацията с най-дълги традиции и изключително влияние за опазване на културното наследство в Европа. Тя потвърди становището на младата архитектка, че при Бузлуджа не става въпрос за партиен, а за национален въпрос, въпрос за опазване на културните ценности на България и на Европа.

Г-жа Михайлович и г-н Пиет Ясперт, заместник-президент на Европа Ностра, изразиха подкрепа относно инициативата за опазване на Бузлуджа и обърнаха внимание на качествата на монумента, които биха му отредили място сред седемте най-застрашени паметника в Европа.

Арх. Дора Иванова работи по темата за съхранение и възстановяване на Чинията вече трета година. Тя е на 25 години, родом от Монтана. Преди година завършва с отличие архитектура в Техническия университет в Берлин с дипломна работа на тема "Бузлуджа - паметта на времето". След това се завръща в България, за да работи за реализирането на своя проект мечта, търсейки пътища и възможности за преустройството на т.нар. Бузлуджанска чиния в Музей на националната памет.

Проектът й под наслов „Бузлуджа – паметта на времето“ беше нейната дипломна работа в Берлинския технически университет, която е защитена в края на 2014 година.

Той получи подкрепата на арх. Георги Стоилов,създател на оригиналния монумент , а арх. Иванова регистрира фондация, набираща средства за превръщането на руината в действащ музей.

Каква е същността на този проект?

Проектът предлага преустройство на сградата с възможно най-малка архитектурна и функционална намеса, за да я превърне в монумент на времето, разказващ цялата история на България. Връх Бузлуджа е свидетел и доказателство за освободителните движения с героизма на Хаджи-Димитровата чета, за социалистическия строй, както и за прехода към демокрация. Ако добавим античността, средновековието и настоящето, ще създадем синтезиран и пълен преглед на дългата ни и преломна история. Акцентът ще е върху един емоционален и интерактивен прочит чрез атмосферата на съществуващата архитектура. Концепцията се състои от две обиколки - хоризонтална и вертикална.

Хоризонталната обиколка е във вътрешното пространство на куполното тяло и хронологично проследява българската история от днешно време обратно до създаването на българската държава. Обиколката започва в централната зала, където ще бъдат монтирани 400 меки седалки, позволявайки провеждането на концерти, четения, дискусии и представления. Седалките ще са и самата изложба, разказваща най-новата ни история от 1989 до днес чрез постиженията ни в спорта, науката и изкуството. Имената на заслужилите българи ще са изписани на седалките и ще бъдат допълвани лично от титулярите при всеки нов национален успех. Така сградата ще продължава да пише историята и да живее в настоящето.

Мозайката на вътрешния кръг е добре запазена и разказва историята на социализма. Липсващите 20% ще бъдат допълнени чрез двуизмерни скулптури от тел, които ще показват контурите на липсващите изображения, за да улеснят посетителя мисловно да възстанови разрушените места и да разбере цялостната мозаечна композиция.

Коридорът между вътрешния и външния кръг ще разкрива съдбата на българите по време на османската власт. Стените ще бъдат оставени в днешния си вид, а черен под и таван ще бъдат добавени. Разрухата, тъмнината и ограничеността на пространството ще засилят емоционалното възприятие за този тежък период.

Външният кръг представя историята на България от създаването ѝ до падането под османска власт, като на всяка от 16-те колони ще бъде поставено изображение на български владетел, а под прозореца ще бъде описано неговото дело. Природната красота и сила ще са в синхрон с величието на историята ни от 681 до 1396 г.

Вертикалната обиколка започва в подземието и продължава по дължината на 70-метровия пилон, разказвайки историята на страната в последователност от праисторията до днес.

Посетителят слиза в подземния етаж в поредица от три зали, предназначени съответно за праисторията (до 1200 г. пр.н.е.), траките (1200 г. пр. н.е. - 100 г. сл.н.е.) и прабългарите и славяните (100-681 г.). Третата най-голяма зала завършва с историята на основаването на българската държава.

Обиколката продължава с изкачване с панорамен асансьор, който разкрива не само невероятна гледка над билото на Стара планина, а и хронологичен преглед на историята ни от 681 до 1944 г., представена семпло и ясно чрез имената на всички български владетели и годините на встъпването им във власт, изписани по дължината на пилона.

В горната си част при двете петолъчки той се разширява и асансьорът влиза в рубинената зала, представяща емоционално социализма - тя е масивна и внушителна, но в същото време рубиненото стъкло на петолъчките е счупено.

Слизайки от асансьора, посетителят се намира в затворена зала с концентриран изглед на изток и запад, метафора на прехода и преориентирането. Подът е разширен със стъклена платформа, върху която посетителите могат да застанат. Усещането за страх и нестабилност върху нея допълва емоционално усещането за периода.

Чрез стълби се стига до последното ниво, което предлага панорамна открита тераса със спираща дъха 360-градусова гледка над съвременна България, връщайки посетителя отново в реалността и настоящето.