Образование и наука

Решихме да продължим една традиция, която започнахме в Деня на будителите - да ви срещаме с вдъхновяващи учители. Днес това е една лъчезарна учителка от математическата гимназия във Варна - Димитрина Докимова. 

Дими (както я наричат всички) преподава география и икономика в в МГ “Д-р Петър Берон” гр. Варна вече 8 години. От тази година е заместник-директор по образователни технологии.

Бих предпочела формулировката “учителска професия”, защото да преподавам, не е точно това, което правя (усмихва се). Беше ми детска мечта. Спомняте ли си онова есе, което всички сме писали - “Какъв искам да стана, когато порасна”. Ясно е какво съм написала. Обичах да обяснявам. Може би някой ми е казал, че ще стана добър учител. Не помня. Или може би съм чувствала още тогава, че това е моята мисия.

С течение на годините в училище, сякаш забравих за това, но след като ме приеха в История и география в Софийския университет, бързо си го припомних. Не ми беше първо желание, но не исках да се прехвърля след първата година. Чувствах се на място - особено при практиката в училищата.

Малко след като завърших се върнах във Варна. След това случайно попаднах на обява в сайт за свободно място в училището, в което съм завършила. Отидох да си подам документите, за да не губя форма по време на майчинството с идеята, че ще е временно … И така досега. Май отговорът на въпроса е, че сме се избрали взаимно (усмихва се)

Когато учеиците не я слушат прави различни неща - понякога започва да мисли каква точно задача ще ги провокира точно в този момент. Когато са много шумни използва метода всички да вдигат ръка. Щом и последният ученик го е направил в стаята вече е тихо. Не обича да въдворява ред с крясъци и не обича да се ядосва. Споделя, че доста често просто пита децата защо се държат зле. 

Мисията на учителя е да вдъхновява, да помага на децата да разбират света и себе си, да измисля предизвикателни въпроси и задачи, с които учениците да изследват и да учат. 

Казва, че е имала много учители и в началното училище и в гимназията, които са вдъхновили и нея самата. Професията за Дими е призвание, отдаденост, любов. 

Най-важният урок, на който искам да науча учениците е, че няма такова нещо като “няма да стане” - че не трябва да се ограничават, а да намират начин да постигат мечтите си. Най-вече да имат такива. В областта на географията - че има различни гледни точки - когато използваш едро и дребномащабни карти, виждаш различни неща; че има причини на определени места да се случват определени събития - да разбират другите и да са толерантни, че пътуването е израстване.

А когато попитахме Дими защо е избрала да остане в България, тя ни отговори следното: 

Имам неща, които са ми ценни и не искам да загубя, имам и какво да искам да направя в България.

Тук мога да творя и да се боря. Не обичам да ми е твърде уредено всичко - предпочитам да си създавам ред. Обичам да съм с близките си хора и се чувствам добре, когато съм с тях. Имам работа, която обичам и много върхове за покоряване. Искам да намеря баланса между традициите и иновациите. Вярвам, че България е такава, каквато си я направим и каквато я виждаме, а земята ни е безценна! Вярвам, че образованието допринася за тази гледна точка. Обичам да пътувам и колкото повече опознавам света, толкова повече се чувствам у дома тук.

А ние пожелаваме на всеки ученик по една такава учителка!