България - страната на неограничените възможности
Намирам се във влака София – Варна и тъкмо преминавам Искърското дефиле. Слънчевите лъчи озаряват цялото купе и мигом спомени от минали пътувания изплуват в съзнанието ми. Някои от тях далеко във времето, но за сметка на това, толкова ясни и ярки, сякаш са се случили вчера. Често, докато се разхождам по улиците, пия биричка в някой бар или съм седнал в близкия парк, дочувам хората да се оплакват и да хвалят чужбина. Слушам колко е хубаво там, как всичко е уредено и как кроят планове да емигрират. Безспорно някои аспекти от всекидневието са по-добре уредени, но има и такива, в които България не отстъпва.
Автобусът отново (не)закъснява
Често ми се е случвало да бързам за изпит, след като съм учил цяла нощ да отида на спирката и ...автобусът да не дойде. Доста обичайно явление във Финландия, с което местните са привикнали. След като споделих впечатленияти си с тях, ме посъветваха – отиваш на спирката най-малко 10 минути по-рано, защото някой път автобусите подраняват, друг път закъсняват. Така и не успях да свикна с този факт и ми липсваха точните автобуси в България.
Бием се в гърдите с култура
Не много народи могат да се похвалят с така силна история и култура, както българите. Дълговековната история, разнообразните изкуства, танци, традиции и ястия са това, което ни прави народ. Когато съм разказвал за България, приятелите ми са оставали озадачени от архитектурата, историята и традициите, от планинските пейзажи и от храната, която съм им приготвял. Ще бъда честен. Повечето от тях не бяха чували за никое от тези неща. Асоциациите, които мнозинството от тях правиха с България, бяха София (столицата) и Sunny Beach. Лично аз не искам страната ми да се свърза с евтин алкохол и лесни жени, а с красотата на природата, културата и традициите, които сме успели да съхраним през всичките тези години. Разбира се имаше и такива, които са посетили България и при споменаването й, грейва усмивка на лицата им. Веднага споделят интересни случки и се възхищават на красотата й.
Зиме и лете – БДЖ изберете
Тематично, докато съм във влака ще драсна някой ред за БДЖ. Един от преподавателите ми в университета в Холандия беше изумен от българските влакове. Лоши спомени? Напротив! Беше възхитен, че дори и при лоши зимни условия и метър сняг, те все още се движат (макар и с леко закъснение). Техните обаче – именно обратното. В момента, в който се появи малка снежна покривка, повечето влакове и трамваи спират. Разбира се, влаковете в Холандия са по-луксозни, но и билетите са по-скъпички. Вярвам, че с добър мениджмънт и ясни визия и стратегия, БДЖ може да застане рамо до рамо до западните компании.Освободено мислене
Не ме разбирайте погрешно. Нямам предвид свободия, а способността ни да мислим креативно и извън общоприетите рамки. Креативността на българина личи, както в студентските общежития, така и в иновативните продукти, които създаваме (спомнете си за Telerik или Mellisa). Това, което ни липсва обаче, е среда за развитие. Още от началното училище. Ограничената материална база и финансиране на училищата създават пречки за създаването на такава среда. В близкото минало, когато бях ученик, а и сега, като студент, изпитвам именно такава липса.
Пенчо, бре, чети ... Пенчо пак не ще
Смятам, че именно образователната система е в основата на обществото и като такава, следва да бъде приоритет на държавата. Да се иновира, да следва добрите практики и внедрява последните научни открития. Областта, в която мисля, че има крещяща нужда от подобрение, е обвързването на образователната система с бизнеса и допускането му в нея. Това е едно от нещата, които ми харесаха най-много в чуждите образователни системи, до които се докоснах. Бизнесът е партньор в образованието, било то чрез водене на лекции, изготвяне на проекти за студентите и въвличането им в тях. По този начин са се родили много иновативни решения, а и участващите придобиват по-добри и полезни умения. Разбира се, когато се върнах в България, се запитах „Защо и тук не е така?“. След проучване и разговори с преподаватели установих, че нормативната рамка е една от причините. Попаднах на някои безумни нормативни актове, като това преподавателите и лекторите да имат задължителен стаж в академични среди. Ограничение, което според мен е не просто безумно, но и напълно необходимо и само ощетява студентите.
И все пак ... в България сме
Това, което ми направи силно впечатление, обикаляйки различни страни в Европа и срещайки се с хора от най-разнообразни култури, е начинът, по който адресират проблемите си и се справят с предизвикателствата. Рядкост са пътите, в които съм чул някой чужденец да се оплаква. Не че всичко им е изрядно. Напротив! Както прочетохте по-нагоре и там има неща, които не са добре. Разликата е в това, че предлагат решения и не чакат някой друг да реши проблема.През последните години се опитвам да насърчавам хората да бъдат по активни в обществото, да откриват нови хоризонти и да отстояват позициите си. Но забелязвам в тях чувство на несигурност и липса на вяра в собствените им способности. Корените за това се крият от народофилософията до медиите и управляващите. Вярвам обаче, че сме способна и интелигентна нация, която има капацитета да промени икономическите показатели и качеството си на живот. Също така знам, че хората откриват подкрепа, когато изкажат своето мнение. Знам, че един проблем си остава проблем, докато не бъде разрешен. Знам, че когато си в чужбина, България е това, за което бленуваш.
Не се притеснявайте да изказвате свободно вашето мнение, независимо дали е за това, че учителят си затваря очите, когато съучениците ви преписват или за това, че се гласува закон, с който не сте съгласни. Не подминавайте случващото се около вас. Всяко ваше действие или бездействие чертае бъдещето на страната.
