Култура

Както писах в статията “Откъде си? Или, по-точно, къде си местен жител?”, няма да забравя откъде съм тръгнал и където и да отида ще нося частица от България. Днес ще ви дам пример за това.

Тази година ми беше първата в един лондонски университет, където уча Графичен Комуникационен Дизайн. За края на годината имахме проект на тема “Почти всичко за едно нещо”. Както се разбира от заглавието, трябваше да представим почти всички факти за това, което решим, че ще разглеждаме в проекта си. Трябваше обаче да го направим по визуален начин.

Аз исках да представя нещо различно, което преподавателите и състудентите ми не бяха виждали преди. Затова реших предмет на моят проект да бъде българската азбука. Разгледах различните варианти на глаголицата, какво са означавали имената на буквите Аз, Буки, Веди и т.н., как се различават от средновековната кирилица и от свъременното ни писмо…

Представих идеята си на учителите и те много я харесаха. Започнах да правя векторни изображения на всяка буква от глаголицата и да експериментирам с различните начини, по които бих могъл да представя проекта си.

Крайният продукт представляваше две книжки, свързани една с друга и отварящи се на срещуположни страни. От едната страна има буква от глаголицата, а от другата - буквата от кирилицата, на която съответства.

На гърба на буквите са имената им на български и на английски, а на тези от кирлицата има и информация дали все още се използват.

Съвсем скоро дойдоха и резултатите от този проект. Преподавателите ми смятат, че “отговаря точно на поставената задача, графично интересно е и форматът е добър.”

Но за мен по-важно от отличната оценка беше, че всеки, който видя проекта ми се докосна до българската азбука и разбра, “че и ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът”.

ВИЖТЕ ОЩЕ: БЪЛГАРСКАТА КИРИЛИЦА - ПРЕДАЙ НАТАТЪК.