От сърце

Защо четем? Това беше въпрос (за $1 милион), на който се опитах да отговоря в рамките на няколко минути от сцената на TEDx Стара Загора. Отговорът, разбира се, не е един, но ако трябва да съм възможно най-кратка, главните, големите причини биха били следните:

• Да си човек, често е сложно, но има и други хора, които го правят (човекуването) и (Слава Богу!) са написали книги по въпроса.
• Четем, защото хората често не ни разбират. Но има книги, автори и герои, които сякаш четат нас.
• Никога не си сам, когато у себе си имаш книга. Да държиш книга, е като да държиш някого за ръка. Приятел. Любим. Близък.
• Четенето ни дава решения. Често на проблеми, които още нямаме или не знаем как да опишем.
• Четенето е бягство. Но когато бягаш от нещо, също така бягаш към нещо. И когато бягаме от света, тичаме към себе си.

Това са пет причини. Валидни. Страхотни. Но ето още две - любимите ми:

• Емпатията. Четенето ни учи как да чувстваме, да мислим и да действаме като други хора. Книгите са чуждо съзнание назаем. Четенето ни помага да обичаме (мразим и всичко между тях) хора, които не познаваме. Истински и дълбоко.
• Четенето е пътуване във времето. Можем да се учим от хора, които са мъртви, и да учим тези, които още не са се родили. 

Голяма част от това научих (шокиращо!) от книга, посветена на четенето - A velocity of being: Letters to a young reader. Това е и една от малкото книги, които съм препрочитала, книгата, която е моето "happy place". Между страниците ѝ се крият 121 писма от вдъхновяващи хора – писатели, поети, музиканти, учени, артисти, предприемачи. Хора, за които четенето е специално занимание. 121 души, които разбират. Разбират какво е да си читател. Разбират защо тупти мастиленото ти сърце. Разбират и споделят своя читателски опит и как книгите са променили живота им. А често дори са го спасили. Повече за книгата може да видиш ТУК.

Понякога имам чувството, че всичко хубаво и книжно вече е написано. Може още да не съм го прочела, но там някъде ме чака книга, която изразява мислите и емоциите ми по възможно най-правилния и красив начин. Там някъде има писател, който ме разбира, без да ме познава. Там някъде има герои, които живеят живот като моя. Или пък напълно различен. Там някъде има голямо приключение, което очаква да бъде изживяно. Там някъде има сълзи и скръб, болка и загуба - чувства, които може би вече съм изпитвала или тепърва предстоят. Там някъде има думи, които ще ме променят. Ще ме подготвят за живота. И ще ме научат как да го живея по-добре.

Казват, че никой не може да те научи да живееш, но аз не съм съгласна. Нищо не може да ти даде точни указания, но книгите ще ти дадат идеи. Идеи как да бъдеш истински човек. А това е по-трудно, отколкото звучи. Идеи как да промениш себе си и света към по-добро. Как да живееш по-пълноценно. И тук не говоря за специални книги, пълни с житейски уроци - книгите СА житейски уроци. Художествената литература е фикшън, измислица. Но всичко в нея е вярно.

Звучи като оксиморон, но всеки запален читател знае, че не е. Фактът, че нещо се случва в измислен свят, на измислени герои, не го прави лъжа. Нашите чувства и мисли, докато четем - те са съвсем истински. Книгата е ключ. И за всяка врата вътре в нас, за всяка ключалка има подходяща книга. Книга, която пасва на нас самите по неподозиран досега начин. И когато чуеш онова "щрак", ключът вече се е превъртял в ключалката и вратата е отворена. Какво се крие зад нея? Това ще разбереш само когато намериш правилните книги - връзката ключове за вратите в съзнанието ти.

Чувството, когато прочетеш онова перфектно изречение, което сякаш е излязло от най-закътаните кътчета на душата ти, не може да се сравни с нищо друго. Оставяш книгата, защото умът ти не може да побере красотата на думите и чувството за правилност, което носят на теб самия. Всеки читател е преживявал този момент, често повече от веднъж. Книгите наистина са бягство. Но винаги те връщат у дома. 

Заглавна снимка: Аз, снимана от Петър Хаджиколев