От сърце

Виждали ли сте хора, които пътуват в градския транспорт без билет? Аз лично не приемам това тяхно решение. Щом си решил да се качиш на автобус, е редно и да си платиш. Уви, не сме застраховани от нещата, които не харесваме. Така главната роля в сцена "Без билети" бе отредена на мен.

Бе краят на ноември. Вече сме декември, но случката още не ми излиза от главата. Още повече че в градския транспорт филмът често е един и същ - само сериите се сменят. Между хора, които ти стоплят сърцето, и други, които се нуждаят някой бързо да стопли тяхното.

Парите, които си взех за деня, свършиха. Останах точно с 1 лв. Банкоматът до работа не е далеч, но точно до вкъщи има друг, който ми е по път. А и нали имам все пак пари, за да стигна до него - за какво да се разхождам в студа?

Така се озовах в автобус - не претъпкан с хора, но в никакъв случай и празен. Предварително приготвила парите си изчаквах да дойде жената, за да платя. Уви - единственият ми един лев се изплъзна от ръцете ми и падна. Търкули се чак под вратите на автобуса. 

Всъщност ми стана забавно - все на мен. Ама то пък дали има човек на тази земя с по-леви ръце от моите? А и какво толкова е станало - ще се извиня на кондукторката, която вече бе почти до мен и ще сляза...

Уви, това бе сюжета само в моята глава. В нейните представи нещата се случваха по различен начин. И реалността бе такава, каквато тя нарисува. Съпроводена с викове - да не би някой да не разбере, че нямам билет:

- Много съжалявам, изпуснах си парите и не мога да ги намеря. Когато стигнем на следващата спирка - ще сляза!

- Ама как така ще слизаш, без да си платиш?

- Ами изпуснах си парите. Ако искате помолете шофьора да отвори вратите. Сега ще сляза...

- И ти само един лев ли имаш в теб?

- Всъщност да - имам само един лев.

- Ама не отива на млад човек да лъже така и да се качва за по една спирка! Как може такова нещо? В магазина като отидеш пак ли нямаш пари да си платиш?

- Не съм изтеглила от картата. Извинявам се, че така се получи. Ако искате може да се разберем нещо - ще Ви ги донеса утре...

- Да бе, ще ги донесеш. Хайде слизай - нали се повози. Почерпи се за задушница!

Вратите се отвориха. Левчето си стоеше там. А аз просто слязох.

Да, бях виновна. Нямам право да бъда нередовен пътник - без значение каква е причината. Но в този живот се случват и такива неща. Грешим и е добре да понесем последствията си. Но в случая има много други възможни варианти. И всички са по-добри от това да крещиш на човек.

Макар да ти е трудно. Макар да работиш безумно много часове, а парите да не стигат. Макар днес да не съм била единствената с проблем, с който ти трябва да се съобразиш. Една ситуация не определя същността ни. И да се слагат етикети е нередно. Вярвам, че всъщност си добър човек. И за това всеки път, когато отново се случи да се кача при теб, ти се усмихвам.

И все пак в случая ти не си толкова важна в моите представи. Огледах се и видях десетки хора. Едни бяха недоволни, че вдигаме шум. Втори те осъждаха с поглед, но мълчаха. Трети навярно са гледали мен и са се питали: "Тази пък с един лев къде е тръгнала?". Четвърти си ровеха в телефона и изобщо не се интересуваха какво се случва около тях.

Иска ми се да ги попитам само едно - ако крещят на близките им, отново ли ще си мълчат? Ако срещу тях стои дете, което е изгубило парите си или възрастен човек, забравил портмонето си - отново ли няма да вземат отношение? Аз мога да се прибера пеша, но някой дядо с бастун би ли могъл?  

Толкова ли е странно, че човек може да има само един лев в него, когато ежедневно много хора нямат и толкова? Или просто живеем в различни вселени и виждаме различни неща...

Много неща на този свят не зависят от нас. Да се държиш човешки обаче, е въпрос на личен избор. На шанс да направиш света по-добър. Шанс за теб самия - да се превърнеш в пример за подражание. Да се поставиш на мястото на другите и да се запиташ как би се чувствал, ако си на мястото на човека срещу теб.

Станалото вече е станало и не може да се промени. Но нека не бъдем безучастни свидетели на екшън сцена следващия път. Защото всеки човек заслужава добро отношение. Защото следващия път пред вас може да бъде човек, който има едно ЕДИНСТВЕНО паднало левче.

О! Забравих! Прощавайте, че шумът, който бе вдигнат заради мен, наруши спокойното ви пътуване...