Здраве

България е най-големият производител и износител на билки в Европа и заема шесто място в света по износ на билки,  съобщи Министерството на околната среда и водите.

От 250 вида билки, използвани в медицината, у нас се събират и обработват между 15 000  и 17 000 тона лечебни растения, от които около 90% се изнасят в чужбина.

Събират се около 200 вида лечебни растения, които се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Обект на активна търговия обаче са 20 вида.

Това е основният начин за препитание за около 300 хил. семейства у нас. Но билкосъбирането може да бъде достатъчно доходоносно само ако се постигат големи количества, а това става при култивиране.

Сред най-търгуваните дивостарящи билки у нас са: шипка, коприва, глог, липа, трънка, бъзак, хвойна, глухарче и къпина. Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби, през 2014 г. са в размер на 694 251 ха, което е с 16 226 ха повече от предходната година, показват последни данни на Министерството на земеделието.

Използването на този природен ресурс е в обект на регулации от няколко закона, защото билките не са неизчерпаеми. Законът за лечебните растения се грижи за това и към чийто закон има списък със 739 лечебни растения. Щафетата поемат и Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии, както и Законът за горите.

В момента съществува списък с 24 билки, които са забранени за събиране със стопанска цел, а за други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига.

Тази година например мурсалският чай е забранен за беритба, тъй като естествените му находища са изключително застрашени. Тази година, както ви бяхме споменали, бе и признат за световно чудо.

България е плодородна и благословена, и същински рай за билките - една от най-богатите страни с растителни видове в света. Нашата природа, въпреки нехайното ни отношение към нея, ражда чисти и силно лечебни билки, които се използват успешно при лечението на различни болести, неразположения и недъзи. У нас растат 4 012 висши растения, от които около 800 имат лечебни свойства. Само Китай, Индия и Мексико имат повече лечебни растения от нас.

Благодарение на географското положение на страната ни, и на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и други. Опитът от народната медицина служи като отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства от растенията. Така беше намерена специфичната съставка в кокичето, която под формата на препарата нивалин се използва за лекуване на детска церебрална парализа, деменция и редица други заболявания.

Билки от защитените видове, както следва, също са забранени за бране от дивата природа. Целта е да се стимулира култивирането им оглеждане, без да се нанасят щети на природата.

Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.

Новината съвпадна с  Еньовден и дойде като подарък за билкарите.

Еньовден, както знаем, освен като най-дългия ден, е известен и със събирането на разнообразни билки. Общобългарска е представата, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова на този ден преди изгрев старите билкари и лечители ги събирали най-много. На Еньовден, преди да се „роди” слънцето, жени-баячки и магьосници ходели сами да берат билки – за да не научи никой ценното им знание. За еньовденски треви и билки тръгват и други стари и млади жени и моми. От набраните цветя и треви правят еньовски китки и вият венци, вързани с червен конец. Някъде правят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън под стряхата или на покрива. Сутринта, по това дали китката е свежа, или те гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях препушват, т.е. кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

ВИЖТЕ ОЩЕ: ВЕЩИ В ЗАНАЯТА: МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА БИЛКИТЕ