НачалоКултураПриключения (Page 11)

Приключения

Пролетта вече се надига на пръсти. Усеща се във въздуха. Отразява се в очите на хората. А какво по-хубаво началото на новия сезон от пътешествие?! То започва от едно много специално място - гара (лю)Бов и вижте къде ще ви отведе

С нетърпение всички очакваме лятото. Едни ще се запътят към планината, други към морето, трети навярно ще предпочетат чуждестранните пътешествия. Вие направихте ли вече вашите планове?Днес ви предлагам да се отправим на изток и да се разходим към природният феномен Побитите камъни. Много бях слушала

Преди 5 години в едно заведение седели десетина приятели. Двама от тях били известни с пословичната си неориентираност в пространството. За където и да тръгнели, те непременно се губели. Както обаче често става, самите те не признавали иначе безспорния факт на собствената си неориентираност. Затова

Родопите са голяма моя слабост. По тази причина всяка свободна минута, с която разполагам, обичам да я прекарвам в опознаване на тази част от страната. Днес реших да ви запозная с едно наистина невероятно място, което през последните 2-3 години доби голяма популярност.Мястото, което днес ще ви

Топлото време ще дойде. И макар сега да сме затрупани в преспи сняг, пролетта няма къде да избяга. Ще си дойде в най-подходящия момент. Затова отсега започвам да ви представям приказни места в България. Някои от тях със сигурност сте посещавали, за други сте чували,

Любимите Родопи отново ме призоваха. Този път към мистичния вход на Орфеевата планина, камъкът на познанието – Белинташ. Сакралното скално плато се намира между селата Мостово и Врата и сякаш наистина е портал към непознати светове.Името Белинташ се среща и като Беланташ, Белънташ или още

Приказки, легенди и предания разказват мита за живата вода. Тази, която предпазва от злото и лекува всички болести. Такава вода тече и от причудлив извор с глава на змей в село Боснек или поне така разказва местният фолклор. Според него „Живата вода” разпознава грешниците. Ако

Стоя с вперен поглед в небето и се моля да не завали. То обаче ме гледа мълчаливо и продължава да сивее. Това май не е много добър знак, въпреки това тръгвам. Дано Сандански ме посрещне със слънце. Покрай пътя стърчат оголените клони на дърветата, протегнати

Високо в Родопите и далече от цивилизацията - такава, каквато сме свикнали да я възприемаме днес. Село Гудевица е райско кътче с недокосната природа и магическа енергия, която се рее в ухаещия на свежи билки въздух. Какво кара едни млади хора да прекарват немалка част