Продължавам с пътешествието си до пещерата на Свети Иван Рилски. Ако искате да разберете какво се случи преди да стига дотук, прочетете първата част на пътеписа. Движа се пъргаво между тревите и надигащите се на пръсти сред тях цветя. Те са като любопитни деца, надничащи
Въздухът още пази спомена за хладната нощ. Вдишвам го дълбоко. По-ободрителен е и от горещо кафе след безсънна вечер. Не гледам нито картата, нито завоите по пътя, защото няма къде да се изгубя. Знам, че Рилският манастир е само направо.Облегнала съм се удобно на седалката,
Големи сиви облаци покриват небето над село Рожен. Притискат се в мъчителна прегръдка. Вчера цял ден шапката ми се сгушваше на топло в дъното на раницата, но днес вече е прихлупена над очите ми. Издишвам студен въздух, който потъва в пепелява мъгла. Тя е като
На 22 октомври 2016 година честваме 150 години от откриването на първата железопътна линия в България. Българските държавни железници ще отбележат важната дата, пускайки ретро влак, който ще позволи на пътниците да се потопят в атмосферата на първото пътуване с влак, през далечната 1886 година.
Виктория Крумова и Петър Тодоров обичат планината. Да се наслаждават на чистия въздух, да се любуват на приказни гледки и да заснемат красиви снимки, тъй като се занимават с фотография. Най-удобната им дестинация за бързо бягство от града е в. Черни връх, Витоша. Когато камерата, поставена на върха
Влизам в Мелник. Градчето е изпаднало в есенна меланхолия. Само след няколко крачки върховете на обувките ми се покриват с фин златен прах. По това най-лесно можете да познаете, че сте в царството на пясъчните пирамиди.Разхождам се по главната улица. Хора няма, но пък вино
Искам да Ви разкажа за „Небесните пасбища”. Място, създадено от хора, които не се страхуват да споделят. Те са открили своя начин да помагат, да дават, да завещаят. На мен ми помогнаха. Развълнуваха ме. Това са семейство Ангелови - собственици на природен парк „Небесните пасбища”
На южния склон на Балкана, окъпано в лъчите на слънцето и притихнало в тежките сенки на вековни дървета, ме посреща село Жеравна. Отгледало писатели, просветители, революционери, то пази светлината на българския възрожденски дух.Местните разказват, че в миналото селото се славело с многобройните си воденици, затова
Пътувам през планината. Покрай прозореца ми препускат столетни борове, толкова кичести и стройни, сякаш опитват да стигнат небето. Постепенно пейзажът се променя, а с него и въздухът, който вдишвам, ми се струва по-различен. Пътят става все по-тесен и се губи в далечината. Усещам, че скоро
В подножието на Пирин есента докосва земята с кадифени ръкавици. Пътят криволичи между надвиснали клони към местността „Рупите”, разлята по брегa на река Струма. Завивам вляво, след синя указателна табела и пред мен изниква Кожух планина. Безмълвно издигащият се хълм някога е бил действащ вулкан.
