Септември е прекрасно време за пътешествия. Няма я лятната припряност всичко да се изживява тук и сега, защото отпуската изтича утре. Няма я и есенната меланхолия, в която красивото е някак тъжно. Има само меки лъчи, топли длани върху студени камъни и изтънели сенки. В
Всяко време има свои особености. Всяка епоха има свои тайни, свои знания, свои хора. Всеки човек е някой, който може да те научи на нещо, но при научаването има една особеност - знанието не може да бъде предадено насила. За да го получиш, трябва да
Имало едно време, едно приказно царство - България. В него живеела красивата болярка Божана от династията на Асеневци. Макар останала вдовица, тя се грижела с любов и внимание за многобройната си челяд. Но настъпили дни тъмни и страшни. Цялото царство паднало под жестокостта на османците.
Бълбук-бълкук… водата се плиска в шишето, мислейки си, че е голям морски прилив. Бутилката стърчи от левия джоб на раницата и се раздрусва от неравностите по пътя. Нейната побратима, от десния джоб, отдавна е замлъкнала. Мисля, че последно я чух преди последното голямо изкачване. Добре,
Пътят се вие през гората. Отдясно - високи скали, отляво - пропаст. Завоите стават все по-чести. Движа се по поречието на Канина река и със затаен дъх поглъщам цялата прелест на планината. Ето я – Ковачевица!Селото ме посреща притихнало и замислено. От двете ми страни
В прегръдката между Пирин и Родопи започва пътят към приказното родопско село – Лещен. То очарова с девствена природа и автентичност. Там се чувствам сякаш се завръщам към корените си.Отдалечавам се от Пирин планина и навлизам в Родопите. Колата прави все по-чести завои, губещите се
Сутрин е, а прохладата милва лицата ни през отворените прозорци на колата. Още малко и сме на магистралата, още малко и ще се ширне морската синева
Двама незрящи български младежи покориха "Кончето" в Пирин планина - една от най-опасните и трудни туристически дестинации в страната ни.Те са Калина и Виктор, а най-голяма помощ за изкачването през трудния маршрут идва от техните верни другари - кучетата Идалго и Карма, които подбирали места за стъпване,
Медвен е от онези малки старопланински села, които пазят спомени от едни други, стари времена. Отивам и аз да побродя в миналото и да видя как живеят днес 250-те души в селото.Минавам покрай опустели къщи. Спуснатите им кепенци приличат на затворени клепачи. Опитвам се да
„Горд съм с миналото и живея с бъдещето!” Това е девизът на Котел. За да попия от духа и родолюбието на котленци, стрелям направо в сърцето на града - Архитектурния резерват. В него са разположени, оцелелите от големия пожар през 1894 г., възрожденски къщи. Съхранена
