НачалоКултураВеликите непознати (Page 4)

Великите непознати

Надеждата, казват, крепи човека! Това казвам и аз! Далеч съм от детската си мечта – да бъда балерина, но съм близо до Драматичния театър и до Операта в Морската столица, не живея далеч и от градската библиотека. Изморена от лудия ден и търсейки ново четиво,

През 1946 година се ражда най-свидното и най-мило детенце на сънародника ни Зафир Кънчев, а именно първият български ансамбъл носещ името „Яне Сандански“, в последствие преименуван на „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци“. Роденият в град Гоце Делчев, през далечната 1915 година, Зафир е един

„ Всеки народ, всяка епоха, всяка професионална общност има нужда от своите легендарни личности. За българската реставрация от първата половина на XX век това е арх. Александър Рашенов“ Доц. Д-р арх. Йорданка Кандулкова Българската история е съкровищница, пълна с нанизани огърлици, всяка от които характерна със своята

„С недоумение подхванах парчето глина и усетих живота в ръцете си“ Асен Пейков Приятелю, бил ли си в Италия? Аз не, но знам, че там царуват романтиката, спокойствието и безумно вкусната паста, а международното летище в  Рим  може да се познае по внушителната статуя на знаменития италиански

„Още древните индуски закони изисквали от лекаря да има чисто и благородно сърце, да не движи от материални подбуди, да е готов за всеотдайна служба на болните“ Проф.д-р Георги Лозанов - психолог Към края на работната седмица, жаден ли си за още полезни знания, приятелю? Днес предстои да

„Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.“ Из Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб    С

 Изтръпнах. Помислих си – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! Пеньо АтанасовСкътан между старопланинските усои  Паметникът на Шипка е построен на място, пропито с кръвта на дедите ни, извисяващ се и напомнящ за

"Сам съм, защото се чувствам част от семейството на изкуството”. Борис Георгиев   С вяра и обнадежден поглед, всяка сутрин пия кафето си на терасата на скромната квартира в центъра на Варна. Всяка сутрин денят ми започва с една и съща гледка – тухлена, изключително красива, внушителна сграда

 „Румена мома войвода, турнала пръстен във бука. - Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде. Румена пръстен удари. - Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!“Народна песенВ българската история има много знайни мъже - хайдути, войводи,

Ах, такъв горещ пламък, такава силна воля и непреклонна вяра носят в себе си! Днес, искам да се запознаем с всички тях – непознатите, достойни българи чиито имена не знаем, но  нека обединим под названието  - Велики! В малки и големи градове на България, някъде там,