Или как всяко неможене води до ново можене. И ни кара да можем повече.* Опитайте се да се върнете към момент в живота си, когато сте си казали „не мога повече“. Със сигурност е имало повече от един такъв, така че може би най-скорошният. Или пък
На червения килим в Благоевград заблестяха бални рокли, изискани костюми и…големи сърца.Сред пъстротата на елегантните тоалети и празничното настроение, младо момиче от Симитли демонстрира, че няма грешно място или време, в което да се направи добро. Деветокласничката Анелия Мурджова от Симитли отива с приятелки да се
Животът е кратък. Клиширана истина, в която вярваме, когато я преживеем. Когато осъзнаем, че нечия история може никога да не бъде довършена. Когато си припомним, че времето е господар на животите ни. В този случай историята продължава да се пише, благодарение на големите сърца на
Аз съм от хората, които дали ще ходят до съседното село или в друга държава, винаги могат да намерят нещо, което заслужава вниманието им. Нещо, което има потенциала да ме промени. Да ми повлияе, особено ако е в правилния момент. А от опит знам, че
Казват, че любовта не се измерва с думи, а с действия. Никой не го доказва по-добре от животните. Те не говорят, но ни обичат безусловно. Те не изискват нищо, но дават всичко. Те не съдят, а приемат. В един свят, изпълнен с шум и хаос,
Преди 2 годни прочетох една книга и фактът, че 2 години по-късно реших да седна да напиша цяла статия за нея, трябва да ви говори достатъчно. Защо сега? Защото видях пост за излизането на филм, чиито сюжет ми напомни на нея и защото мисля, че
"Ами за татко? Той напоследък само работи. Вчера даже каза, че нямал време да си мечтае.(
Гледали ли сте филма AI Artificial Intelligence (Изкуствен интелект)? Аз още си спомням колко много плаках, защото Дейвид искаше да стане истинско момче. Това, разбира се, е взаимствано от Пинокио, но самият начин, по който е представено във филма е много въздействащ - в крайна сметка дали си дървена
Алармата звънна, Сара мигновено отвори очи и я изключи. Не искаше да става, днес беше денят и изпитваше непознато досега чувство, по-късно разбра, че се нарича страх. Сара живееше в Бронкс, Ню Йорк в една не много висока сграда. Апартаментът не беше голям, хол, кухня
Когато бях малка принцесите (и по-общо главните положителни героини) обикновено бяха руси и бели. Аз имам тъмна коса по рождение, следователно рано разбрах, че не съм принцесата (но поне съм ниска и изглеждам невинна, тъй че все пак не се очакваше наистина да съм "лошата"). Така
