Препускам из работния ден и на всеки час спирам, за да напиша нещо. За Рей.Ядосвам се на известията от телефона или на поредното видео обаждане, защото ме откъсват от това, към което се стреми днес душата ми – да си спомня чрез думи за Рей
Да не знаеш кой си, да се изгубиш, да се намериш и после да започнеш този цикъл отначало
Имало едно време едни влюбени и приключенски настроени мушмороци. Те били неуморни изследователи, които обичали да колекционират красиви хоризонти, да вървят из стръмни или пък по-полегатички пътеки или просто да шофират покрай слънчогледови полета или надвиснали тежки варовикови скали, или пък отнесен от времето път, някога
Обичам българските села. Има нещо в тях, което ме привлича изключително много. Дали са хората, къщите, историята
Всяко лято в мен се борят две Деси. Едната си мисли колко е хубаво, че България отдавна не е на три морета - така унищожаваме само едно. Другата копнее да отиде на въпросното море, Черно море. Защото там, напук на неимоверните усилия, които полагат някои "хора",
Сигурно сте чели или чували, уважаеми читатели, за „Смълчаният читателски клуб“ на Trouble Bakers. Това е едно уютно време-пространство, изпълнено с четящи хора. Първо, четем един час мълком книги по избор, после си говорим за тях и за каквото още ни се говори и хапваме
Защо четем? Това беше въпрос (за $1 милион), на който се опитах да отговоря в рамките на няколко минути от сцената на TEDx Стара Загора. Отговорът, разбира се, не е един, но ако трябва да съм възможно най-кратка, главните, големите причини биха били следните: Да си
Чудя се как да започна. Това ще е от онези текстове, в които се опитваш да кажеш нещо някому, а може би говориш на себе си. Но хората сме толкова еднакви в същността си. Търсим смисъла, жадуваме да обичаме и да бъдем обичани, усмихваме се
Откакто се помня, винаги съм обичала птиците. И то не по начина, по който всички обичат птиците - имам някаква по-дълбока връзка с тях. Може би всичко е започнало с приказката за Косе Босе, която са ми разказвали преди сън като съм била малка. След това аз съм
Като бях малка, баба ми Десанка много искаше да стана лекар. Имам усещането, че повечето баби са така. Беше особено горда като казвах, че като порасна ще уча медицина. Всъщност никога не съм искала да бъде нито лекар, нито медицинска сестра. Просто в живота ми
